229. ЯНА

Български народни песни

Седнала е Яна на малата врата
пот белата лоза. Ем си седит Яна,
шарен гергеф везит, дробни сълзи ронит,
своя майка кълнит: - На душа ти, майко,
що ти даде мене мошне на далеку,
прек' девет планини, кай овца не блеит,
кай петел не пеит, за лют кеседжиа,
за лют кеседжиа, велик арамиа.
Денье ми се, майко, порти затворени,
девет ми се, майко, 'сите заключени;
ноке ми сет, майко, 'сите отворени.
Секоа вечер, майко, той мене ми носит,
той мене ми носит кървави кошули.
Она вечер, майко, той мене донесол,
той мене донесол струнени дисаки,
во дисаки, майко, от юнака глава,
со 'се десна ръка. Глава ми приличат
на моего брата, от левенти Георгия;
пърстенот му пеит: левент Георгия.
Уще Яна зборот, речот не дорекла,
ето го най-малиот брат нейдзе велеше:
- Айде, Яно, айде на свадба да до'иш,
брата ке жениме, сестра ке мъжиме!
- Чекай, брате, чекай, цвеке да соберам,
цвеке да соберам, свеща да усучам!
- Айде, Яно, айде, защо ти йе свекя?
- Треба, брате, треба, за кого ке венчат.
Чекай, брате, чекай, погача да месам,
погача да месам, вино да наточам!
- Айде, Яно, айде, защо ти йе вино?
- Требит, брате, требит, да однесам поклон.
Постой, брате, постой, уще да те прашам,
уще да те прашам, що руба да земам,
даль църно, цървено, дали ал гюбезно?
Кинисала Яна по своего брата,
па измина девет вишине планине,
испеала Яна девет кралски песми;
завлезе в десета, йе обмириса темян:
- Постой малу, брате, темян ми мирисат.
- Айде, Яно, айде, сега се венчават.
Па зачула Яна майкини гласеви:
- Що сет онье, брате, майкини гласеви?
- Айде, Яно, айде, зелен венец виет.
Па догледа Яна нат герамиди згора,
нат герамиди згора траба бело платно.
Кога дома дойде, що да видит Яна!
Милиот йе братот спрострен во стрет кукя!
Тогай викна Яна: - О леле до бога!
Кога немам брате, нейкю ни да живя!
Речта не дорече в часот Яна падна,
в часот Яна падна, падна и си зайде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.