225. СТОЯН

Български народни песни

Стоян еден син у майка,
Стоян майка додеваше:
- Майко, сакам да ме жениш!
Стояну майка велеше:
- Женам те, синко Стояне,
ова година до друга;
оти йе скъпа година,
килото жито стотина,
ведрото вино флорина.
Стоян йе майка велеше:
- Жени ме, али кажи ми,
оти я ке ти отбегнам,
баш арамиа ке одам,
по Шар планина ке шетам.
Стояна майка молеше:
- Стояне, синче Стояне!
Не чини се аджамия,
от' си ми юнак порастен
от дваесет и пет години,
тук' слушай си я майка ти,
да ни* поминит скъпия,
я ке те тебе оженам.
Стоян си майка не почу,
во петок Стоян излезе,
баш арамиа да одит,
по Шар палнина да шетат;
в събота ми го фатие,
в Битоля го однесо'е.
В Битоля найде селяни,
Стоян 'и милно помоли:
- Селяни, бракя рогени!
Кога ке дома одите,
вие да майке кажите,
оти се Стоян посвърши,
посвърши, ке се оженит.
И що си Стоян посвърши,
него'а майка да знаит:
битольска тонка ясика,
прилепска дълго фортома;
свато'и що си поканил,
битольски ърти, зъгари.
Селяни дома пойдо'а
и на майка му каза'е,
Стояна го обеси'е.
Туку се чудит майка му,
како да пойдит Битоля,
да му я зе'ит мършата,
баре да му йе закопат.
Селяни що йе реко'е:
- Не чинит тамо да одиш,
Стоян си глава запусти,
ти ке си кукя запустиш;
како си сторил, си нашол.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.