222. * * *

Български народни песни

Отбрале ми се тридевет момчина,
кой откъде юнак от юнака,
прет Благо'ец дванаесет дена,
кой си немат ни майка, ни сестра,
да си одет горски арамии,
да си одет во гора зелена.
А що си юнаци намисли'е,
първи шикер, що ке шикеросет,
ке го да'ет по църкви манастири.
Ког' излегле во гора зелена,
що зароси една лапа'ица,
а по неа еден ти'ок ветар,
замръзна'е пушки на рамена,
а елеци на кноки кошули,
а кошули за месо юначко.
По трага им потера достигна
и се чудет тридесет юнаци,
къде да се юнаци сосает.
Си найдо'е църква Митро'ичка,
си влего'е в църква Митро'ичка;
искършие кърсти и икони,
завали'е еден силен оган,
отмръзна'е пушки от рамена,
а елеци от кноки кошули,
а кошули от месо юначко.
Тога велит младине момчина:
- Поможи ни сам свети Митриа
ко' к' излезиме на ден Гюргевдена,
що първи кяр ке си кяросаме,
ке вратиме в църква Митроечка,
да скоиме кърсти и икони,
да скоиме от бели карагрош,
венци да 'и злато позлатиме.
По трага им потера достигна,
тук' се чудет тридевет момчина
как потера назод да йе вратет.
Дур имаше куршуми фарле'е,
от елеци петлици кине'е,
во месо ми по'ике оде'е;
даде господ потера врати'е.
Ко' излегле на ден Гюргевден,
що първи кяр тие кяросале?
Къде идет от цара улефе,
малу-многу триста мъски азно,
'сите си 'и в църков наврати'е,
си викне'е млади кувенджии,
не гледа'е що да им таксает.
Ми викне'е младине майстори.
Що си тие църква заградиле,
що скоя'е кърсти и икони,
дури им се зайре дососало;
кубето от карагрош сториле.
Тога зборвет тридивит момчина:
- А егиди млади кувенджии!
А егиди премлади майстори!
Како що си бога помолифме,
така ни йе сам господ помогол.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.