|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
218. * * *
Български народни песни
На душа ти било, нане, воденички камен!
Та защо ме даде, нане, н' она лудо младо,
н' она люто кеседживче, горско арамифче.
Нокье му се, мили нане, порти отворени,
денье му се, мили нане, порти затворени.
Къта нокь ми носит, нане, кърва'а кошуля,
во кошуля, мила нане ле, от юнаци гла'и.
Що ми йе донесло, мила нане, рано от утрина,
ми донесло, мила нане, от юнака ръка,
а на мал пърст, мила нане, бурма позлащена.
Как да си я, мила нане, ръка припознаиф,
как да беше, мила нане, от мой мили братец,
от мой мили братец, мила нане, брата Костадина.
Струга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|