|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
216. АЙДУТ ВЕЛКО
Български народни песни
Израстло ми баден дре'о тенко, високо,
пот дре'о йе айдут Велко сос мала мома;
душек му йе църна земя с трева зелена,
ястак му йе десна ръка айдут Велко'а,
йорган му йе златно небе со дробни дзвезди.
Го догледа стара майка айдут Велко'а,
люто кълнит стара майка айдут Велко'а:
- Да би дал бог силен ветар из Будин града,
да уборит баден дре'о тенко, високо,
да г' уборит айдут Велко сос мала мома!
Уще реч не дорече стара му майка,
ми пове'а силен ветар из Будин града,
го убори баден дре'о тенко, високо,
го убоди айдут Велко сос мала мома!
Струга.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|