208. НЕДА И СТОЯН

Български народни песни

Мори Недо, бела Недо!
Неда била на реката
на Ситница, на друмища,
дека върват 'си пътници,
'си пътници, 'си друмници,
кираджии сос кириа,
сос кириа за Софиа;
овчарето со овците,
сос овците на планина;
та вървеха, извървеха.
Най-напокон ке помине,
ке помине млади Стогян,
сос девет хиляди стадо,
с двана'есет овчарина,
с трина'есет клети псета.
- Поможи бог, бела Недо,
с богум тебе да т' оставам!
Неда не му повърнала,
ни со очи погледнала,
ни сос глава помахнала.
Тога веле млади Стогян:
- Това на тебе д' останит;
ако пойдам на планина,
да си ходам на стар ходжа,
ке запишам рамна снъга,
рамна снъга на тенка пушка,
бело лице на бела книга,
църни очи на пищоли,
тенки гласье на кавали,
белким самма ке ми дойдиш
на планина, на вишина.
Па киниса, па си пойде,
па си пойде на 'оджата,
та записа бела Неда,
га записа, га зададе.
Дур' да пойде на бачило,
нел' се здаде бела Неда,
Неда боса, гологлава.
Тогай веле на овчаре:
- Ай овчари, мили браке!
Фатейте си клети псета,
фатейте ги, извързейте,
измолзейте сиво стадо,
потсирейте пресно сиренье,
ето идит бела Неда.
Нел' фатиха клети псета,
измолзеха сиво стадо,
потсириха пресно сиренье.
Ето дойде бела Неда,
ток' дойде близу Стогяна,
тамо падна, душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.