205. СТОЯН И ГРОЗДАНА

Български народни песни

- Брату ле, брату Стогяно!
Арам ти било юнаство,
юнаство, брату, левенство,
що ти плениха стадото,
сивото стадо рогушко,
рогушко стадо, калешо.
- Тогай он веле, говоре:
- Сестро ле, сестро Марие!
Що ке ми чини юнаство,
юнаство, сестро, левенство!
На сон ме мене найдо'а,
до триста души арапе,
арапе, сестро, татаре,
та ми плениха стадото,
сивото стадо рогушко,
рогушко, сестро, калешо.
Не жалям, сестро, стадото,
стадото, сестро, калешо,
току си жалям кьосемот
с позлатените рогове,
со стребрените копити,
що ми въртеше стадото
за двана'есет овчаре.
Тогай му веле сестра му:
- Що стоиш, брату, що гледаш,
дека си, брату, армасан,
ке те дочуе армасница
и нейните верни дружки,
в очи шега ке и се биат.
Земи, брату, пищен кафал,
оди на вишна планина,
на тиа ветки бачила,
край тая бела Дунева,
засвири аровно, жаловно
и да викнеш, да провикнеш:
- Ела, ела, мой кьосеме,
къд' си, да си, тук' да дойдеш
на ове ветки бачила,
край тая бела Дунева!
Нели си дочу кьосемот,
как' дочу и как разбра,
та търгна тои напреди,
пливна низ бела Дунева,
заводе стадо калешо.
Триста го души бранеха,
не можаха да 'и одбранат,
още триста придойдоха.
Излезе на вишна планина,
на тие ветки бачила.
Ка ги виде млади Стогян,
сърцето му се разшени;
закара сивото стадо,
дойде право на сестра му,
та и веле и говоре:
- Сестро ле, сестро Марие!
хитра си била, разумна,
сакам да дойдеш на свадба,
малце помощ да ми чинеш.
Она му веле, говоре:
- Тешка сум, брату, не можам,
не можам, брату, да дойдам;
ке пущам мома Гроздена,
моята ми мила щерка,
а твоята мила 'нука,
колку при тебе да седи,
да се не она премени,
да н' она вонка излезе,
оти йе мошне хубава.
Стана си Стогян, отиде,
та зафати тешка свадба;
му пущи мома Гроздена,
колку при него да седе,
колку да измет му чине.
Си удреха тапането,
се собраха сватовето,
па дойдеха кумовето;
и се премени млади Стогян,
се премени, се нареди,
ке кинисат за невеста.
Гроздена майка не почу,
се промени, се нареди,
та излезе вонка на двор,
па се фати на орото,
на орото, на танецо,
фати оро да играе.
Дойде свето се забрави;
Старците вино пийе'а,
остави'а они виното,
во Грозде очи фарли'а;
женени камен фарля'я,
остави'а они каменот,
во Грозде очи фарли'а;
ергене оро игра'а,
остави'а они орото,
во Грозде очи фарли'а;
забравиха да си одат,
да си одат да невеста.
Дойде време за венчанье,
та фатиха да венчават
Гроздена сос млади Стогян.
Поповето онеме'а,
кумовето ослепе'а.
Тогай велят кумовето:
- Питайте се, разпитайте се,
да не сте нещо роднина!
Тогай се Стогян провикна:
- Како да не сме роднина!
Тагя йе от сестра мома,
тая йе на мене 'нука.
Поповете презборува'а,
кумовете погледна'а.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.