204. СЕВДА И ПЕЙКО

Български народни песни

Севдо, Севдо, Севделино,
гиди росна детелино!
Севдин тейко овчар главил,
овчар главил левент Пейка,
да ви пасе сиво стадо.
Севда мома ми си люби,
ми си люби левент Пейка.
Я разбраха селяните,
та фатиха да се смеат.
Ка си дочу Севдин тейко,
та си собра селянето,
та им веле и говоре:
- Ей селяни, мили бракя!
Сакам право да кажете,
що чинува Севда мома?
- Коджабаши Севдин тейко!
Що не питаш да кажиме?
Накара я Севда мома
да направи зелен зелник,
зелен зелник копривалник,
да направи мали ручок,
да го дигне на главата,
да го носе на левент Пейка;
па кинисай ти по нея,
да я нея ти преглеждаш,
с твойте очи да веруваш.
Па си стана Севдин тейко,
па си пойде дури дома,
та накара Севда мома
да набере росно зелье,
да направи мали ручок,
мали ручок лепи зелник.
Па си стана Севда мома,
че ми набра росно зелье;
се засука, се запрегна,
нел' измеси чисто тесто
и засука зелен зелник,
го испече, го извърза,
та го дитна на главата,
ке го носе на левент Пейка;
търгна кротко на големо,
ке си носи мали ручек.
По нея йе Севдин тейко,
кинисал да я преглежда;
на Севда не и текнува
на назади да погледне,
оти нея я преглеждат.
Нел догледа левент Пейко,
та искара шарен кавал,
шарен кавал, пишан свирол,
дури свире, дур' кажува,
на Севда веле, говоре:
- Оти, Севдо, не погледна,
не погледна назади,
оти тебе те поглеждат!
Ка си дойдиш в чаирето,
да си свалиш мали ручок
на бел камен да г' оставиш.
Ка си дочу Севда мома,
ка си дочу шарен кавал,
нели она си разбрала,
нели дойде на чаире,
во чаире на бел камен,
там остави мали ручок
и назади се повърна.
Ка я виде нейни тейко,
он назади се повърна,
селяните не верува.
Кога било замръкнало,
нел' дойде'а арамите,
та фатиха левент Пейка,
Кантил кучка отепа'а,
Караманот го закла'а,
Карабашот приплаши'а.
Та фатиха левент Пейка,
му вързаха бели ръце,
та фатиха да си въртат,
да си въртат сиво стадо.
Стадо въртат, стадо блее,
никак нема да киниса.
Тогай веле левент Пейко:
- Арамии, мили бракя!
Пущите мене бела ръка,
подайте ми шарен кавал,
да засвирам на сиво стадо,
белким стадо ке киниса.
С' излъжаха арамиите,
му дадоха шарен кавал;
да засвире левент Пейко,
дури свире, дур' зборува,
на Севда мома говоре:
- Севдо, Севдо, Севделино,
гиди росна детелино!
Ако спиеш, разбуди се,
ако сониш, разсони се,
ако седиш, заслушай се,
що ти веле шарен кавал -
ме фатиха арамите,
Кантил кучка отепаха,
Караманот го заклаха,
Карабашот приплашиха.
бели ръце ми вързаха.
Що чини, да чини тейко ти,
до соберит селяните,
да не стадо ке откинит.
Ка си дочу Севда мома,
ка си дочу, ка си разбра,
тогай веле на тейка си:
- Що си седиш, мили тейко!
Стан', собери селяните,
да потераш арамите,
оти стадо ти плениха.
Нели стана Севдин тейко,
та си собра селяните,
та пойдоха потерджии,
пристигнаха сиво стадо,
разбегнаха арамите.
Се върнало сиво стадо,
върна се и левент Пейко.
Тогай веле Севдин тейко:
- Ей селяни, мили бракя!
Кой ке се юнак отбери
да оде, да наръча,
да наръча на Севда мома,
да измеси до три фурни,
до три фурни бел пекисмит,
да заколе до три юнци,
до три юнци непрегнати.
Ка си дочу левент Пейко,
та искара шарен кавал,
дури шарен, дури пишен,
та засвире тъжно, жално,
па кажува на Севда мома
що наръча Севдин тейко.
Ка си дочу Севда мома,
'сето Севда си разбрала;
измесила до три фурни,
до три фурни бел пекисмит,
па заклала до три юнци,
до три юнци непрегнати.
Ка дойдоа селяните,
'се готово си найде'а.
Севдин тейко заверува,
оти Севда ми се любе,
ми се любе левент Пейка;
и па за него я даде.
Се любиха, се зедоха,
се зедоха, се ванчаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.