|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
203. НЕВЕСТА ЗАГУБВИТ ТАТАРИ
Български народни песни
От како петли пеа'е,
низ гора кой ми помина?
Помина'е ми, мина'е
китените ми свато'и
со най-хубава невеста.
Задале ми се татари,
татари, църни арапи.
Уплашили са свато'и,
туриле млада не'еста
со едно младо деверче.
- Дали си туфек фърляло,
дали си сабя търгало?
- Невесто, младо невесто!
нито съм туфек фърляло,
нито съм сабя търгало!
Тога ми млада не'еста
запрегна поли, ръка'и,
си фърли дулак от гла'а,
си фърли туфек на рака
и остра сабя во уста.
Фърляла, що ми фърляла,
истайла сабя от уста
но онье църни арапи
и загубила татари,
татари, църни арапи.
Собрале ми са свато'и,
та отидо'е дома си.
Прилеп.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|