201. ТОДОРА КЕРКА

Български народни песни

Личба се в града личила:
"Кой ми йе кадар и вреден,
на силна войска да одит;
кой ми на войска не одит,
от тимар ке го иста'ам."
'Сите на войска прати'е,
кой сина, кой мили мнука;
сиромах Петко немаше
ни сина, ни мили мнука,
елюм що Петко имаше
токму за девет девойки.
Петко низ дворье шеташе
и дробни сълдзи ронеше,
бели си ръце кършеше
от свои бели рамена;
и дробни сълдзи ронеше
по свои леби образи,
дур' ми и дворье завади.
Си го догле'а Тодора,
Тодора най-мала керка;
Тодора лепо говорит:
- Егиди татко сиромаф!
Що ми те нужба дотера,
та дробни сълдзи ми рониш
по свои бели образи?
И своя гла'а си кършиш
от твои бели рамена?
И бели ръце си кършиш
от твои бели колена?
- Егиди керко Тодора!
Како да сълдзи не ронам?
Како да ръце не кършам?
Личба се в града личила -
кой ми йе кадар и вреден,
на силна войска да одит;
кой ке на войска не одит,
от тимар ке го иста'ам.
'Сите на войска прати'е -
кой сина, кой мили мнука;
а я си нема никого,
ни сина, ни мили мнука,
от тимар ке ме иста'ит!
Тодора лепо говорит:
- Егиди татко сиромаф!
Аль то'а гайле те нашло!
Влези си в земни керали
и во темни конушници
потседлай коня шарени,
яс ке ти одам на войска.
Си стана Петко сиромаф,
влезе в темни конушници,
потседла коня шарена.
Тая си влезе в керули,
изводе ру'о юначко
и ми се лепо промена.
Си явна коня шарени,
си зеде байрак кърстени,
на пояс жълти боздоган,
в пазу'а сабя димискиа,
та ми отиди на войска.
Войвала, що ми войвала
токму за девет години;
кога от войска идеше,
по стрет чаршиа търчаше,
сама си песма пееше:
- Къде се чуло, видело,
момичка войска да войвит
токму за девет години,
никой да я не узнаит,
дури се сама казала!
Кога йе песма слуша'е,
'сите ми се почуди'е.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.