200. ЕЛИН ДОЙКА

Български народни песни

Попитале Елин Дойка
горна долна Руменлиа
три години на далеку.
Майка Дойка не да'аше,
девет бракя я дадо'е
защо беше на далеку,
кога к' одат на първиче,
коньи да се наявает,
пушки да се нафърляет,
джилит да се наиграет.
Майка люто 'и прокълна:
- Море, синко, мили синко!
Защо Дойка йе оделифте
три години на далеку,
кога Дойка к' извадите,
да внесите църна чума,
църна чума и панкула,
и дробнана сипаница,
'сем да девет пособерит,
со 'се ваши луди деца.
Како майка прокълнала,
така клетва се фатила.
Кога Дойка извадо'е,
и им дойде църна чума,
църна чума и панкула,
и дробнана сипаница,
'сите девет 'и пособра,
со 'се нивни чуди деца,
съде майка йе оста'и.
Се сторила мила майка
пуста сина кука'ица,
да ми кукат денье ноще.
Елин Дойка що чекала,
ми чекала три години,
да йе дойдат девет бракя,
да я санет на първиче.
Елин Дойка заплакала
мошне, мошне жало'ито:
- Лели, боже, мили боже!
Лели бракя ме дадо'е,
ме дадо'е на далеку,
за да идет на първиче,
ка ме бракя не викна'е!
Ели 'сите м' оста'и'е,
най-малиот брат Костадин
как ме мене забора'и,
що во мене се кълнеше
малу-многу жими Дойка!
Богу му се нажалило
и йе пущи еден ангел,
еден ангел от небеси,
йе го крена Костадина,
що му ангел напра'ило
от плочата погачица,
от киурот чутурица
и му рече Костадину:
- Айде сега да си одиш
при твоята мила сестра,
да я каниш на първиче.
Начас пойде да я канит.
Кога Дойка го видела,
се спущила, го гушнала:
- Леле брате, мило брате!
Що си олку расипано?
Лели беше ти по-личен
ти от 'сите девет бракя!
И Костадин що йе рече:
- Мори сестро, мила сестро!
Како да сум, сестро, личен?
Ево имат три години,
болен лежа на постеля.
Туку айде земай си го
и твоето мъшко дете,
тебе дома ке те носам
да я видиш наша кукя.
Си зедо'е мъшко дете,
си зедо'е бърза коня,
си тръгна'е да си одет.
И одиле що одиле,
колку пошле край църквата,
ми пропеа едно пиле,
едно пиле от древята:
- Моле желна Елин Дойке!
По кого си кинисала,
по мъртвего Костадина!
Се зачуди Елин Дойка,
що йе пиле, що ми пеит.
И си рече Елин Дойка:
- Белки пиле ми се смеит,
защо ми йе брате болно,
ми йе мошне расипано.
До църквата си пойдо'е,
мило брате йе загина.
Се зачуди кутра Дойка,
що да чинит, как да чинит.
Си отиде дури дома,
що да видит чудно чудо!
Пусти порти затворени,
дворье пелин обрастени,
а во дворье мила майка,
къде кукат денье ноще
како сина кука'ица.
Колку Дойка ми отишла
до нейдзина мила майка,
майка си я прегушнала.
Кога си се прегушна'е,
така си се уда'и'е
от жалянье, от плаченье;
а Дойкино лудо дете
пот нодзе го изгази'е.
Таква била лоша клатва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.