20. СТОЙНА И ЮДИ

Български народни песни

Стойно ле, лична невясто!
Седнала Стойна, седнала
на първи велик четварток
да шие Стойна, да крое
на Стоя тенка кошуля,
на себе бела сагиа.
Там дека она шиеше,
там дека она кроеше,
свиха се, Стойно, завиха
две силни вилни ветрушки,
та ми те, Стойно, завиха,
та ми те тебе дигнаха,
та ми те тебе носиха
на юдинско 'оролище,
'оролище виролище,
дека юди 'оро играт.
Те фати'а на 'орото,
на 'орото, на танецот.
Стойна си 'оро играе,
играе и сълдзи роне.
Догледа я стара юда,
та и веле и говоре:
- Стойно ле, лична невясто!
Що 'оро играш и плачиш?
Даль ти йе тешко за дома,
за твоето мъшко дете,
за твоята първа любов?
Не бери кахър касавет;
вчера от там' минахме
край вашите тешки порти;
твоята стара свекърва
мъшко си дете люляше,
ем нему песна пееше:
- Нани ми, сино сираче!
Кога си ризик немало,
майка ти да те изгледат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.