199. ЙОВАН И МАЙКА МУ

Български народни песни

Йован майка мошне додеваше,
майка му се люто налютила,
Йованаго люто прокълнала:
- А Йоване, а синко рогене!
Защо олку, синко, ми додеваш,
да би дал бог да се попала'иш,
та да пойдиш во гора зелена,
да се сториш, синко, сури елен;
зиме да зимвиш студени осой,
лете да летвиш горешки присой
и да ми шеташ токму три години,
на четворти умот да ти дойдит!
Назад синот клетва йе вратило:
- Ай ти, майко, ай ти, мила майко!
Како велиш клетва да ти бидит;
я да си се, майко, попала'ам,
кога ке се, майко, попала'ам,
ко' ке пойда во гора зелена,
да би дошол Корун кеседжиа,
да б' загубил сина по-големи,
да ти пленит стока богатиа,
да ти земет девет тавли коньи,
да ти зе'ит три млади не'ести,
не'естите за църни робини
и дечица луди телчарчина,
и ти сама гусарка да бидиш,
да ми пасиш гуски на пътища!
Како що се клетви изкълна'е,
така ми се клетвите фати'е.
Млади Йован си се попала'и
и ми пойде во гора зелена;
И ми дойде Корун кеседжиа,
ми загуби брата по-големи;
що ми рече 'сите се стори'а.
Колку дойде четворта година,
умот дойде тога на Йована;
ми киниса дома да си идет
и си вижат своя стара майка,
къде пасит гуски на пътища.
Тога велит Йован добар юнак:
- Леле майко, леле, мила майко!
Како си се клетви изкълнафме,
така клетви, майко, не фати'е;
научи ме сега що да чина,
защо немам една добра коня.
И му рече негва стара майка:
- Ай ти, синко, ай ти, мили синко!
Да ти кажам, синко, що да чиниш,
да си пойдиш в стара кобилица;
тая ми йе, синко, истерана,
ево имам за девет години,
тая ни йе, синко, налютена,
защо сме я, синко, истерале,
истерале волци да ъ ядат,
да йе молиш со големи моьби,
тая ми йе умна и разумна.
Како майка си го научила,
Йован пойде во Стара планина
и йе рече на стара кобила:
- Кобилице, моя мила майко!
Жити помин що си поминала,
поминала во нашата кукя,
айде сега со мене да дойдиш,
да одиме мие у Коруна,
да бараме и стока и люгье.
Киниса'е и си отидо'е,
и ми викна уще от далеку:
- А излези, Корун кеседжиа!
Ела еднош да се обидиме,
обидиме юнак со юнака,
како губиш мое мило брате,
мило бате како рудо ягне,
како губиш моя мила стока!
Се измами Корун, ми излезе
и се спущи Йован добар юнак,
си го фати за тенки рамена,
до колена в земи го зокочи,
съ кобила пот нодзе го изгази;
и му зеде Коруно'а сабя,
му пресече негва добра гла'а.
И си заде три млади не'ести,
и си зеде 'съта своя стока,
после зеде и него'а стока,
си излезе надвор по пътища,
си я зеде своя стара майка
и си зеде свои луди дица,
си отиде во своята кукя;
и йе велит Йован добар юнак:
- Радви ми се, моя мила кукьо,
чесна биди, как що ми си била!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.