|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
195. МИТРЕ И ЧУМА
Български народни песни
Що йе щама на горна долна земя?
Ели ми йе мътна вода носит?
Ели ми йе силен оган горит?
Ели ми йе силен паша биет?
Та не ми йе мътна вода носит,
нито ми йе силен оган горит,
нито ми йе силен паша биет;
туку ми йе таа църна чума,
що удрила, 'се ми поморила.
Не ми биет староно и младо.
Тук' ми биет кой дека йе юнак,
що удрила еден син у майка,
го удрила и го поморила.
Къта ден му майка на гроб одит:
къта утро - Синко, добро утро!
Къта вечер - Синко, добар вечер!
Топла ли йе, сико, земна кукя?
Мека ли йе земяна постеля?
Меки ли йе каменот позглава?
От жальови земя проговори:
- Топла ми йе, майко, земна кукя,
мека ми йе земяна постеля,
и мек ми йе каменот позглава:
немой кълни, майко, църна чума,
и тая йе, майко, пот повеля,
туку кълни Имера бербера,
що оста'и перче каркмалиа,
да ми лежит змеа тройногла'а
со дванайсет мили змиульчина.
Прилеп.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|