193. КРАЛ И РУСАНТА КРАЛИЦА

Български народни песни

Заплакала Русанта кралица
и ми дойде кральот господине,
и говорит кральот господине:
- А егиди Русанте кралице!
Що те нужба тебе дотерало,
сълдзи рониш по бели образи?
Аль доноси бисерни гердани?
Аль износи рубо копринено?
Говореше Русанта кралица:
- А егиди крале господине!
Не износиф бисерни гердани,
не износиф рубо копринено;
туку е'о за девет години,
никако сме чедо не виделе,
та ни женско, кралю, та ни мъшко.
И говорит краля господине:
- Али си се сама не узнала?
Аль не гле'аш цървена долама?
Кога дойде за мене невеста,
долама край со край ти идеше,
ама сега край со край не идет.
Малу време що си постояла,
постигнала лудо мъшко дете.
Го повила во кумаш пелена
и го клала во злата леляйка,
и го пови со сърмени повой,
и го кладе во стреде дворе'и,
в стреде дворе'и на мрамор плоча,
с нога го люлят, с уста му пеит:
- Нани, нани, лудо мъшко дете!
Нани, нани, страдвало те татко!
Нани, нани, желвала те майка!
И йе дочу краля господине:
- А егиди Русанта кралица!
Защо кълниш лудо мъшко дете?
И си влезе в шарена одаа,
си отключи шарена ковчега,
си изва'и платно бамбаркено,
го смолоса платно бамбаркено,
и йе зави Русанта кралица,
йе закопа в земи до колена,
йе смолоса нейдзе руса коса,
йе запали нейдзе руса коса.
Горит коса дур' до църни очи;
говореше Русанта кралица:
- А егиди кралю господине!
Прости мене големи кабает,
не гори ми мое бело лице,
що си го често ти целуваше!
- Тука гори, тука да изгориш,
ако немаш жальба за детенце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.