191. СУЛТАН СЕЛИМ И САЛАКИМ ТОДОР

Български народни песни

Книга пишит цара Султан Селим;
али пишит кому ке я пратит?
Ке я пратит Салаким Тодору,
що му сакат до четири добра:
първо добро 'уба'а не'еста,
второ добро кърстена байрака,
трекьо добро негва бърза коня,
а четвърто село Калофео.
Книга пеит Салаким Тодора,
книга пеит, градум сълдзи ронит.
Го догледа млада Тодорица
и му рече млада Тодорица:
- А Тодоре, мои господине!
Що те тебе нужба дотерало,
книга пеиш, градум сълдзи рониш?
Тога велит Салаким Тодора:
- А егиди 'уба'а не'есто,
да ти кажам, та що ке ми чиниш?
И му рече млада Тодорица:
- Ако немам я що да ти чинам,
како жаляш, и яс да си жалям.
И йе кажвит Салаким Тодора,
що допущил цара Султан Селим,
що ми сакат до четири добра:
първо добро 'уба'а не'еста,
второ добро кърстена байрака,
трекьо добро негва бърза коня,
а четвърто село Калофео.
- 'Сите добра я да 'и прежалям,
ама тебе како да прежалям!
И му рече млада Тодорица:
- А Тодоре, мое господине!
Тоа гайле ич да го не бериш;
тук' прати му една бела книга,
бела книга църно написана:
"А егиди цара Султан Селим!
Ти ми сакаш до четири добра,
не ти да'ам четири каменя.]
Како ука що го научила,
така си я не'еста почуло;
Кога царот книга ми отпеа,
тога ми се мошне налютило
и ми пущи турци яничари;
изкопа'е лъгами под земи,
ми пойдо'е во земни керали,
да украдет млада Тодорица.
Тодор седнал на диван високи,
да си ручат ручег господарски
со него'а мила стара майка
и си държит нивно мъшко дете.
И си слезе млада Тодорица,
да наточит вино тригодишно.
Кога виде чудо и големо!
Во керали турци яничари
и сакает турци да я грабат.
И им рече млада Тодорица:
- А егиди турци яничари!
Аль сте умни, али сте будали?
Вие мене що ме задирате!
Я не сум си млада Тодорица,
туку сум си църна робинчица;
Тодорица на диван си седит.
Кажете ми з' ощо я барате,
Тодорица я да си измамам,
яс овдека да ви я донесам.
И йе велит турци яничари:
- Не допущил цара Султан Селим,
да грабиме млада Тодорица
и при цара да я отнесиме.
Я пущи'е млада Тодорица;
си отиде на диван високи;
тога велит млада Тодорица:
- А Тодоре, мое господине!
Ручек ручам манджи господарски,
а во сърце древя и каменя!
Що ми дошло чудо и големо,
во керали турци яничари;
що допущил цара Султан Селим,
'и допущил мене да грабеет.
Кога слегоф вино да наточам,
тога найдоф турци яничари,
им се казаф църна робинчица
и от ръце я от ним избегоф.
Сега ние како ке пра'име?
Тога велит Салаким Тодора:
- А егиди 'уба'а не'ест о!
То'а гайле ти да го не бериш,
лели дошле скришем во керали;
ти да седиш на диван високи,
да си държиш наше мъшко дете.
И си стана на нога юначка,
и си зеде своя бърза коня,
и си зеде жълта боздогана,
и си зеде своя остра сабя,
и си зеде кърстена байрака,
и йе рече н' 'уба'а не'еста:
- Ти да пулиш кърстена байрака,
дури стоит гайле да не бериш;
ако паднит кърстена байрака,
тога порти сама да отвориш.
Кога влезе во темни керали,
едни турци со саба исече,
други турци со коня изгази,
си напра'и кърви до колена,
си навали кърстена байрака,
во кървите коня му пропадна.
Тога писна млада Тодорица,
да ми пищит тъги со гласо'и;
йе се стори оти го загубиле.
И йе викна Тодор от керали:
- Мълчи, мълчи, млада Тодорице,
оти турци не ме загуби'е,
'сите турци овде 'и посекоф.
И си слезе млада Тодорица,
що да видит чудо и големо -
'сите турци нътре посечени!
Се качие на диван високи.
Ми дочула цара Султан Селим,
'сите турци му 'и загубиле,
нему падна голяма лютина,
тук' му даде голема пещеша,
пещеш даде една бърза коня
и му даде една остра сабя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.