19. ЯНА КУКАВИЦА

Български народни песни

Що белеи, що лелеи
на връх бела Белашица?
Дали ми се соспи снеги,
ели сет бели лебеде?
Не сет бели соспи снеги,
не сет бели лебеде;
тук' йе бил еден бел чадир,
под чадиро млади Стоян,
млади Стоян болен лежи,
на сестра му говореше:
- Мори сестро, бела Яно!
Пойди, Яно, ми донеси
от бел Дунав студна вода!
Яна брату говореше:
- Варай, брате, млади Стоян!
Язе пъта не си знаям,
да си пойдам на бел Дунав,
и да пойдам, и да дойдам.
Стоян веле и говоре:
- Мори сестро, жална Яно!
Пресечи си мало пръсте
да потечат църни кърви,
ка ке вървиш низ гората,
бележувай дърво камен;
ка ке по'иш на бел Дунав,
да налеиш студна вода
и пак назад да се върниш;
по белешки път ке найдиш.
Яна брата послушала,
пресекла йе мало пръсте,
кинисала низ гората,
дърво камен бележила,
на бел Дунав отидела,
студна вода налеала
и пак назад се върнала.
Нели Яно, жална Яно!
Нел зароси ситна роса,
та си изми белешките,
белешките, църни кърви,
що бележи дърво камен.
Нели Яна, жална Яна,
нели пъта си забърка,
та заскита низ гората.
Три дни ходи, три дни шета,
никак дира не се найде,
да си пойди при брата си,
при брата си болен Стоян.
Тогай Яна, жална Яна
жално бога помолила:
- Варай, боже, мили боже!
Чин' ме, боже, малко пиле,
сино пиле кукавица,
да си летам по буките,
да си бъркам моя брата,
моя брата болен Стоян!
И господ ми я послуша,
та я чини сино пиле,
сино пиле кукавица,
що си кукат и денеска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.