189. ЕМИН НИКОЛА, РАЙКО БОШКОИКЬ И РАЙКОВИЦА

Български народни песни

Що йе плюскот во гора зелена?
Али ми йе змиа присойница?
Али ми йе оган изгорило?
Али ми йе вода понесело?
Не ми било змиа присойница,
нито ми я оган изгорило,
нито вода ми я понесело.
Бог го убил Емина Никола!
Що го фати Райка Бошкоикя,
що го фърли во темна зъндана!
Не йе зъндан пусто како зъндан,
вода имат дури до колена.
Пищит Райко како люта змиа;
в ръка държит пиле соколо'о
и говорит Райка Бошкоикя:
- А егиди млада зънданджиа!
опитай го Емина Никола,
що ме държит во темна зъндана?
Нека сакат той що ке ми сакат;
не йе зъндан пусто како зъндан,
вода имат дури до колена.
И отиде млади зънданджиа,
и отиде н' Емина Никола:
- А егиди Емине Никола!
Що го държиш Райка Бошкоикя,
що го дъриш во темна зъндана?
Сакай нему що ке да му сакаш!
- А егиди млади зънданджиа,
Я му сака до три добри благи:
първо добро коня певлиана,
второ добро сабя навалица,
трекьо добро прелепа невеста.
И си пойде млади зънданджиа,
и му кажвит Райкое Бошкоике:
- А егиди Райко Бошкоике!
Що ти сакат до три добра благи:
първо добро коня певлиана,
второ добро сабя навалица,
трекьо добро прелепа невеста;
сама в дворье таа да му дойдит.
Му донесе калем и дивита,
му донесе едно парче книга
и написа на него'а не'еста:
"А егиди ти, млада невесто!
Ти ме знаиш на войска цареча;
а яс не сум на войска царе'а,
бог го убил Емина Никола!
Що ме фърли во темна зъндана,
д' имат з' ощо, ни за ощо било;
Що ми сакат коня певлиана
и ми сакат сабя навалица,
уще сакат прелепа невеста.
Ти да зе'иш коня певлиана,
ти да зе'иш сабя навалица,
сама с тие во двори да дойдиш,
да ме пущиш от темна зъндана.]
Книга пущи по пиле соколоо,
я однесе младе Райкоице.
Колку книга таа погле'ала,
вчас на нога таа се фърлила
и си влезе в тъмни конушници,
си изва'и коня певлиана,
я однесе у Муса налбантин
да укротит коня певлиана;
па се врати на рамни дворо'и
си отключи темните керали,
си отключи шарени ковчедзи,
си изва'и рубо делибашко,
се промена млада Райкоица,
ми се стори царев делибаша
и си кладе самура калпака,
и под него собра руса коса,
и си явна коня певлиана,
и си зеде сабя навалица,
си отиде н' Емино'и порти.
Еднош клюквит, а два пъти виквит:
- Я излези, Емине Никола!
Цар ме пущи, за да ми отпущиш,
да отпущиш Райка Бошкоикя.
Що го държиш во темни зъндани?
Уще речта не ми я дорече,
и го пущи от темни зъндани,
и го пущи Райка Бошкоикя.
- Ай кь ойме више на Стамбола,
со 'се Райка и со 'си Никола!
Говореше Емина Никола:
- А егиди царев делибаша!
Не носиме више во Стамбола,
сакай мене ти що да ми сакаш!
Яс ти да'ам хиляда дукади.
Говореше царев делибаша:
- А егиди Емина Никола!
Цар ми да'ат колку да си сака,
Туку ойме ввише во Стамбола!
Кинисиле дури до полпъти
и си сегна во бела пазу'а,
си изва'и сабя навалица.
- А егиди царев деелибаша!
Ето пущиф Райка Бошкоикя,
не губи ме, ни носи ме в Стамбол!
И та истай сабя навалица,
му пресече ръце до рамена,
му одвърти нодзе до колена,
му одвърти очи от глобо'и
и го кладе н' една раскърсница,
и го дърва два жълти дукада.
- Так да знаиш, Емина Никола,
яска не сум царев делибаша,
туку сум млада Райкоица!
Се поврати му пособра стока,
си го зеде Райка пред себе си
и си ойде на рамни дворе'и.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.