188. ИВО КЛЮЧАРДЖИЯ И АСАН АГА

Български народни песни

Що ми цвилит во темна зъндана?
Аль йе змиа, аль йе самовила?
Да йе змиа пот камен би била,
самовила во гора би била;
туку ми йе момче Асан ага,
и ми цвилит и се милно молит:
- А егиди, Иво ключарджиа,
подаде ми димит и калема
и подай ми едно парче книга,
да напишам тая бела книга,
да йе пущам свойдзе стара майке,
во зъндана коски ке оста'ам.
Се измами Иво ключарджиа,
му подаде дивит и калема,
му подаде едно парче книга.
Не йе пущи свойдзе стара майке,
тук' йе пущи своиму побратиму:
- Хай егиди Имере бербере!
Да ме бараш во темна зъндана,
от' во зъндан коски ке оста'ам.
да собериш три'есет момчина,
кой не пиет вино и ракиа,
кой ми немат ни татко, ни майка,
кой не знаит како болит рана;
да ми ходиш Пелистер планина,
да ми ходиш на вода цветена.
Тамо ми йе Иво'ата сестра,
со неа се тридесет девойки;
пет йе държат полье от кафтани,
и йе държат свилени ръка'и,
да йе фатиш и да йе ограбиш.
Що йе велит църноока майка:
- А егиди Ружице девойко!
Нощеска сум я лош сон видело,
църно грозье во пазу'и найдоф.
Уще зборот не ми го дорече,
ми йе фати Имар берберчето.
Ког' дочуло Иво ключарджиа,
и му пущи Имеру берберу:
- Пущи ми ъ моя мила сестра,
давам хазно колику ти драго,
тук' пущи ми моя мила сестра!
- А егиди Иво ключарджиа!
Хазна имам по'ике от тебе,
пущи ми го дете Асан ага,
да ти пущам твоя мила сестра.
Той го пущи дете Асан ага,
той йе пущи неговата сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.