182. ЯНКУЛА И НИКОЛА

Български народни песни

Два се бракя дельба раздели'е;
по-малиот Никола му рече:
- А Янкула, мое мило брате!
Мие ке се дельба разделиме,
ти си имаш 'уба'а не'еста,
ти си имаш лудо мъшко дете,
ти оста'ам стока богатиа,
ти оста'ам нивье и ливагье,
ти оста'ам девет кули азно;
яс ти сакам девет тавли коня,
яс ти сакам два сиви сокола,
да си шетам низ гора зелена,
да си шетам по земя широка.
Янкула му се сърце не насити,
'съта стока що му я оста'и,
жаль му падна съде за коньите.
И си стана рано на утрина,
да си одит во гора зелена;
си 'и зеде два сиви сокола,
йе наръча на своя невеста:
- А невесто, моя първа любов!
Яс ке одам во гора зелена,
ти да зготвиш манджи господарски,
а манджи вино тригодишно,
а по вино чаша со зеера,
да отруеш мое мило брате,
'съта стока нам да ни останит.
Тога зеде млада Янкулица,
си наготви манджи господарски,
си го викна Никола на ручек,
да го служит со люта ракиа;
и му рече млада Янкулица:
- А Никола, мое мило брате,
да ти кажам голема унера,
що ми рекол твойот мили братец,
тебе, брате, я да те отруям,
а я кабул то'а не го чина,
добар юнак я да те загуба.
Тога рече Никола добар юнак:
- Кога тека, моя мила сна'о,
лепо си се сега наручафме,
яс ке легна на диван да спиа,
ти да седниш до мене да плачиш,
да покриеш мое бело лице,
да покриеш с платно бамбаркено,
да запалиш печестина свещи,
да растуриш своя руса коса,
да ме тъжиш тъги со гласо'и.
Ког' ке дойдит мое мило брате,
да видиме брате що ке сторит.
Како що я ука научила,
така стори млада Янкулица.
А Янкула низ гора си шетат,
нищо лов ми тои не улоя,
си догледа кърстена орела
и си пущи еден сиви сокол,
да уборит кърстетна орела.
Сиви сокол що ми отго'ори:
- А Янкула, мое господине!
Пущи ми го и моето брате,
от' не можам сам да го уборам.
И го пущи и другиот сокол.
Тога рече кърстетна орела:
- Леле, боже, леле, мили боже!
Що 'ва лошо мие що сторифме!
Дури бефме два бракя заедно,
нищо лошо не не на'ожвеше,
никои нас нене уборвеше;
вчера си се бракя оделифме,
вчера брата со стрела г' опре'е,
а денеска мене со соколи,
ке ме зе'ет и ке ме загубет.
Тога си се Янкула подума,
що наръча на своя не'еста,
да отрует негво мило брате:
- Овие се пилина во гора
и пак си се бракя побора'е;
я сиромаф како ке живеам!
Налет са йе 'съта моя стока,
ког' ке немам мое мило брате!
Си разлюти своя бърза коня,
си отиде дома со търчанье.
Що да видит чудо и големо!
Янкулица на диван седнала,
си го тъжит Нико мило брате.
Си зеде Янкула остра сабя,
само себе да си се загубит.
Бог йе убил млада Янкулица,
що ми зеде щица челико'а,
на щица си сабя му пречека,
само себе не си се загуби.
И му рече млада Янкулица:
- Не се губи, Янко господине,
що ми рече ти, яс не си сториф,
твое брате сон ми йе заспало.
И си пойде на диван при брате:
- Стани, стани, мое мило брате,
яс ти сториф, а ти да ме простиш!
Оба си се бракя избаци'е.
И му рече Янкула Николу:
- Айде сега, мое мило брате,
токму стока мие да делиме!
А Никола тога що му рече:
- Брате, стока да си не делиме,
туку айде бракя да бидиме,
да седиме как що сме седеле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.