181. РАБДУЛА И МИРЧЕ

Български народни песни

Раскарал се Мирче и Рабдула
на онаа земя Мисерлиа,
на онаа земя каменица,
Каменица коньо потковница.
Се налюти Рабдул бег войвода,
та го фърли Мирчета в зъндана.
Мирче лежал до девет години,
му порастла коса да пояса,
а клепките криля ласто'ички.
Рабдулица умна и разумна,
голем тая измет му чинеше,
къта дена по бела погача,
а на вечер п' една бела свеща,
на неделя по бела промена.
Бог го убил краля Латинина!
Що му пущи една бела книга,
бела книга, църна написана:
"Како знаиш, Рабдул бег войвода,
како знаиш вамо да ми дойдиш,
да ми венчаш 'уба'а не'еста,
да ми кръстиш лудо мъшко дете.]
Книга пеит Рабдул бег войвода,
книга пеит, дробни сълдзи ронит,
кой ми пошол при крал Латинина,
никой назод не ми се повратил.
Фърли книга на диван високи,
ръце кършит от бели колена,
сълдзи ронит по бели образи,
от образи по бели скуте'и,
от скуте'и по диван високи,
дури ми го диван завадило.
Го догледа 'уба'а не'еста:
- А егиди Рабдул бег войвода!
Що те тебе нужба дотерало,
ръце кършиш от бели колена,
сълдзи рониш по бели образи,
дури ми го диван завадило.
- А егиди 'уба'а не'есто!
Како ръце я да не си кършам?
Горки сълдзи как да не туривам?
Бог го убил краля Латинина!
Що ми пущил една бела книга,
да ме канит чесна кумашина,
да му венчам 'уба'а не'еста,
да му кръстам лудо мъшко дете.
Ак' не пойдам вамо ке ми до'ит,
ке ни пленит стока богатиа,
ке те пленит за млада робина;
бог го убил, бог да го убиет!
Там ке пойда, назод не се враща.
И говорит 'уба'а не'еста:
- Господине, Рабдул бег войвода!
Да ти беше Мирче по-малечек,
како юнак, так и умен беше,
ти го фърли во темна зъндана;
ай викни му д' излезит от неа,
баре ука да ми те научит.
И говорит Рабдул бег войвода:
- А н'есто, мое добро мило!
От Мирчета коски н' останале;
е'о имат за девет години
в зъндан яс сум си го забора'ил.
- Одай викай по темни зъндани!
Рабдул викат по темни зъндани:
- Аль си живо, али си умрено?
Оти сум те забора'ил в зъндан;
сег' излези от темна зъндана,
али сега, аль никога, Митре!
А от натре братец негов Митре
баре очи не му опульвеше,
ни со уста му се одго'орвеше.
Ми се врати Рабдул со плаченье.
И ми пойде 'уба'а не'еста:
- Ай ти, Мирче, мое брате мило!
Да излезиш от темна зъндана,
жити измет що сум ти чинела,
сум чинела за девет години,
къта ден по бела погача,
а на вечер п' една бела свеща,
на неделя по бела промена.
Говореше Мирче по-малечек:
- А не'есто, моя мила сна'о!
Не сум човек за надвор д' излезам;
коса имам дури до пояса,
а клепала криля ласто'ички.
Говореше Рабдул бег войвода:
- А излези, брате по-малечек,
ке ти кла'ам три млади бербери,
ке ти сечам коса до пояса;
ке ни по'ит стока богатиа!
И излезе Мирче по-малечек,
и му кладе три млади бербери,
му избричи коса до пояса,
му потсече клепки ласто'ички.
И говорит Мирче по-малечек:
- Аль ми стоит пиле соколо'о?
Уще пиле не ми насменало,
начас пиле в скут му долетало.
- А дайте ми книга и дивита.
Му дадо'е книга и дивита.
Си написа на свойте другари;
първи беше Плетикоса Павле,
а по него Груица детенце,
а по него Секула лудечек,
а по него Гюро пияница:
- Како знайте в дворье да се найте,
оти дойде Мирче по-малечек,
душа берит и ке да си умрит.
И отиде пиле соколо'о;
как им каза, така коньи явнее,
прет пиле се во дворье найдо'е.
Яле, пиле три дни и три ноке.
И говорит Мирче по-малечек:
- Ай ви вие, верни побратими!
Живи братство що сме го имале,
ке ве пуща с мое мило брате,
ке ве пука у краля Латинина;
ти го канил чесна кумашина,
да му венчат 'уба'а не'еста,
да му кръщат лудо мъшко дете,
ак' не пойдит вамо ке ни до'ит,
ке ни пленит стока богатиа,
ке не пленит моя мила сна'а,
да я носит за млада робина.
Я не жалям стока що имаме,
туку жалям моя мила сна'а;
от' сум лежал за девет години,
таа мене измет ми сторила;
тук да ойте у крал Латинина,
да не брата краля да загубит;
и юнаство ваше пострамотите.
Си явне'е свои бързи коня,
отидо'е у крал Латинина.
Бог го убил, бог да го убиет!
Не венче'е 'уба'а не'еста,
не кръсти'е лудо мъшко дете;
тук им тури вино и ракиа,
за да ми 'и 'сите опиянит,
опиянит и да 'и загубит;
ама тие колку ми пийеет,
толку пойке ми се веселеет.
Гюро ми йе мошне пияница,
колку пиет, толку се веселит;
ама юнак Плетикоса Павле,
малу чует, многу ми разбират,
а Секула, Груица детенце,
тие ми се люти кеседжии.
Дремка фати краля Латинина,
легна краля малку да преспиет;
се впущиа пет добри юнаци,
му тури'е дробнана синджира,
на него'о кральско бело гърло,
изтъргна' жълти боздогана,
порезе'е кралю добра гла'а,
му плени'е сотка богатиа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.