176. ДАФИНА И ОМЕР АГА

Български народни песни

Ей, Дафино, ти, Дафино!
Бог да бие твоя майка,
що те скорна мошне рано,
мошне рано во неделя,
та те пущи на два пъта,
на два пъта, на два друма,
да прашиш пуста мисирска.
Та си праши от утрина,
от утрина, до пладнина,
нема никой да помине.
От пладнина се задеха
по пътища, по друмища
темни мъгли и прахове.
Не са биле темни мъгли,
ток са биле върли турци,
върли турци, ваши аги,
ваши аги Шахпендьовци.
Напред оди Омер ага,
Омер ага Шахпендиа.
От що идат, наближуват.
Ка ги позна гюл Дафина,
чудо стое, та се чуде,
дека она да се скрие.
Се покачи н' едно дърво,
н' едно дърво дафиново,
нель се затскри во дървото,
не можеха да я видат.
Довървеха, извървеха,
най-напокон ке помине,
ке помине сеизчето.
Нели оно загледало,
тогай веле на ваш ага:
- Варай, варай, Омер ага!
Що нещо йе в това дърво?
Даль йе пиле, малко пиле,
малко пиле соколово!
Как си дочу Омер ага,
свърти коньо кай дървото;
не йе било молко пиле,
ток' йе била малка Стана.
Та йе веле и говоре:
- Дафино, моя Дафино!
Свали ми се от дървото,
не те личе за каурка,
ток' те личе за кадъна.
Та се свали гюль Дафина,
та га фати за ръката
и префърли га но коньот,
на коньот му позот него,
да га носе в махалата,
та га чини баш кадъна.
Па не га узе за него,
ток' я остови низ селото
'леп да пита да се 'рани,
'сите да се шега бийет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.