175. ГЬОРГИ

Български народни песни

Гьорге ле, Гьорги, Гьоргула
защо си удри турчинот,
дека си вино пиеше
на тие ладни механи!
Го удри и дома дойде,
на майка му си говоре:
- Ке бегам, мале, ке бегам,
оти сум удрил турчина,
на тие ладни ме'ани,
дека си вино пиеше.
Майка му веле, говоре:
- Седи ми, сино, ним бегай,
тейко ти йе коджобашя,
он си има многу пари,
пари ке даде, ке т' откинит.
Дур да си речта доречат,
си достигнаха сеймени,
си фатиха левент Гьоргя
и му вързаха ръцето,
го носиха на конакот.
Тогай рече силан паша:
- Одете да г' обесите!
И станаха, го носиха,
го носиха на бешчинар,
ортома на шия фърлиха,
търгнаха да го обесят,
търгнаха, го обесиха.
Ка дърпна левент Гьоргула,
откорна дърво от корен;
спърсна Гьоргула да бегат.
Тогай му велят кавази:
- Запри се, Гьорги, ним бегай,
просто да ти йе грашката,
бладзе ти на юнаството.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.