174. БЕЛА НЕДА И РУС ВОЙВОДА

Български народни песни

Мори Недо, бела Недо,
бел трендафил неразпукнат,
неразпукнат, неразцъфтен!
Пречула се бела Неда,
пречула се, марчула се
по 'съ земя околиа,
Вардарската Вардариа.
На сон мома се открала
мегю майка, мегю татка,
мегю девет мили бракя,
девет бракя, девет сна'и,
дванаесет мили мнуци.
Открал я е рус войвода,
дренлиата, сам агата;
префърли я през бел Дунав
в чаурето, в ливагьето.
Там опна'а три чадира,
три чадира, три миндера;
еден чадир, бели чадир,
други зелен, други румен.
Пот бел чадир бела Неда,
бела Неда с рус войвода;
пот зелени сеймените,
пот румени сиви коньи.
Три дни Неда мъртва лежа,
разбуди се в четвърти ден,
тогай веле, ем говоре:
- Мори мале, мила мале!
Подай, мале, шарен бардак,
шарен бардак, студна вода,
да се напиам, да се оладам!
Тогай веле рус войвода:
- Мори Недо, бела Недо!
Не си, Недо, при майка ти,
ток' си, Недо, в чаирето,
пот бел чадир с рус войвода.
Ка си дочу бела Неда,
тогай веле, ем говоре:
- Варай, варай, рус войвода,
молям ти се, кланям ти се,
да ми да'иш остро ношце,
да пресечам жолта дуна,
да разтопам моя удта!
Излъжа се рус войвода,
да и даде остро ношце,
не разсече жолта дуна,
тук' се Неда убодила
ов нейното клето сърце
и на место душа даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.