|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
172. ДИМИТАР
Български народни песни
Снощи по тайната вечера
триста са пушки пукнале,
петстотин момци ся паднале,
шестотин майки викнале,
петстотин гробове ся напълнале.
Всичките майки плакале,
плакале и преплаквале;
Димитровата къта ден
плакала и преплаквала.
Дошло е бяла събота,
всичките майки на гробища
плакале и преплаквале;
Димитровата най-много
плакала и преплаквала,
дори на гроба заспала.
На съне Димитар дошол:
- Проклета да е майкята,
коя си майкя плакала,
та мъртви души грешила!
Ази си бях, мамо, во рай божий,
ти много плака, преплаква,
та м' испъдиха от райа.
Кога ся събудила майкя му,
и било вечер спроти неделя,
и си отишла в темни зимници,
извадила най-баш дрехи
и ся облякла и накитила,
и си отишла в черкова,
и си ся богу молила,
Димитар да превърне:
- Боже, да видиш какво драго,
кога имаш малко детенце,
и да порасте детенце,
и да му земе помошница.
И тръгнала през селото,
со голем глас викала:
- Проклета да е майкята,
коя си майкя плакала,
та мъртви души грешила!
Де седя господ, та слуша,
го превърна Димитар,
от малак до голем,
да го гледи майкя му,
да му вземе помошница.
Кукуш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|