171. РАДИЧ ЮНАК И АРАПИН АМЗА БЕГ

Български народни песни

Радич юнак вино пие
во тие ладни меани
с неговиот мил побратим,
църн арапин Амза бегот.
Пиат, йедат на механи
и добар си аин чиинат
от ден до ден три недели,
с вечерите шест недели.
Тогай веле църн арапин:
- Варай, варай, Радич юнак!
Арно пихме и ядехме,
добар аинк си чинехме,
нещо облак не чинехме.
Ела да се обложиме -
кой йе вреден да обиде
до седумдесет дервени
и осумдесет клисури,
да се върне в грат Солуна,
во Солуна на стар кадя
да му земе голем нишан,
голем нишан бела книга,
на мене да я донесе;
от ка слонце ке угрее,
до как слонце ке ми зайзе,
голем бакшиш ке му да'ам,
до три кожи биволачки,
полни, рамни жълти флорин.
Тогай веле Радич юнак:
- Яс сум вреден да прошетам
до седумдесет дервени
и осумдесет клисури,
да се върна во Солуна,
при стар кадя да му земам
голем нишан бела книга,
от ка' слонце ке угрее,
дур' ка' слонце ке за'оде
и па тука да се найдам.
Ак' н' обидам, не прошетам
голем бакшиш ке ти да'ам,
бърза коня с остра сабя.
Тогай веле църн арапин:
- Що си клаваш бърза коня,
това кнско пошчо месо!
Що таксуваш остра сабя,
това ържво железо!
Еле клай първата любов
со 'си твое мъшко дете.
Тогай веле Радич юнак:
- Ак' н' обидам, не прошетам
първа любов с мъшко дете,
нека ти йе твоя люба.
От там стана Радич юнак,
си отиде дури дома,
н' Ангелина и говоре:
- Ангелино, първа любов!
Нель мие се обложихме,
с църн арапин Амза бегот
тебе в облог я те кладох
со 'се наше мъшко дете.
Ак' обидам, ак' прошетам
до седумдесет дервени
и осумдесет клисури,
да се върнам во Солуна,
на стар кадиа да земам
голем нишан бела книга,
от ка' слонце ке угрее,
дур' ка' слонце ке за'оди.
Ако дойдам, ке му земам
до три кожи биволачки,
полни, рамни жълти флорин.
Рече Радич и си легна:
- Ак' с' успиям, да ме скорниш.
Ка' си легна, ка' си заспа;
Ангелина не заспала,
къд' било йе осъмнало,
слонце склонило на ручек,
се свалила Ангелина
бърза коня му оседли,
му оседли, му престегна,
копитата му бакнува
и па верно му се моле:
- Ти се молям, бърза коньо,
да н' оставиш Радич юнак
Радич юнак, твой стопан,
на ме'ани вино да пие!
Па се качи на дивани,
нели над него застана,
застана, солдзи порони
на негово бело лице.
Г' изгореха жешки солдзи;
скоро на нодзе се найде,
тогай веле и говоре:
- Ангелино църнооко!
Що м' остови да с' успиам?
Тебе арапин ке земит.
Се качи на бърза коня,
го удри сос зенгиата,
та прошета и изшета
до седумдесет дервени
и осумдесет клисури,
се върна в града Солуна,
во Солуна при кадиа,
дек' пладнина си кланяше,
на кадиа си говоре:
- Ей, кадийо, стар кадийо!
Мене пущи Амза бегот,
да ми даиш бела книга.
Па му веле стар кадиа:
- Иди Радич на ме'ани,
да попиеш ладно вино!
Свърти коньо Радич юнак,
пойде на ладни ме'ани,
седна си вино да пие,
от пладнина д' икиндиа,
не му текна да си стане,
да пойде кай стар кадиа.
Па му веле бърза коня:
- Варай, варай, мой стопане!
Айде стани да пойдиме;
тебе кадя ке излъжи,
ке ти земе първа любов.
От там стана Радич юнак,
отиде на стар кадиа,
ког' икиндиа кланяше;
па му веле Радич юнак:
- Дай, кадийо, бела книга!
Замръкнало, ке си одам.
Тогай веле стар кадиа:
- Почекай ме, Радич юнак,
да докланям икиндиа.
Па на Радич жал му падна;
искара си остра сабя,
му пресече руса глава,
та я кладе в конска торба,
исправи коньо по друми.
Църн арапин беше пущил,
беше пущил робините,
да му земат Ангелина,
от заран', от икиндиа.
Ангелина стое диван,
по пътове разгледува,
Радич юнак си го чека.
Па се задал Радич юнак;
тогай веле Ангелина:
- Ей робини, ей кадъна!
Еве идет Радич юнак,
ако ве тука заваре,
'сите вас ке ве исече.
Побегнаха робините,
на църна арапин казаха;
заключил йе тешки порти,
да е влезе Радич юнак,
оти него ке погубит.
Право оде Радич юнак
на арапски тешки порти;
порти найде заключени,
па зеде юначки мегдан,
се префърли преку порти,
м' утаркали руса глава,
руса глава от стар кадя,
ем му зеде голем бакшиш,
до три кожи биволачки,
полни, рамни жълти флорин,
па се върна у дома си.
Го пречека Ангелина,
Ангелина църноока.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.