166. БОЯНА ВОЙВОДКА

Български народни песни

Бояно, млада войводко!
Била Бояна войводка,
била е девет години,
покарала е десета,
ниде човек не видяле,
камо ли пара да земат;
продадоха си конете,
изядоха си парите.
Стоян Боени думаше:
- Мома сестрице, Бояно!
Я хайде да се разнесем,
овчаре да са наглавим
по бегличките сюрии!
А Бояна му думаше:
- Почякай, бае Стоене,
че ми е хабер втасало,
че иде мома Кирима,
Кирима бяла кадъна
сос турска хазна голяма,
сос деведесет джелате,
с сто и дваесет харапе.
Па излезе на планина;
то и Кирима дофтаса
со тешка хазна голяма.
Излязла беше Бояна,
Бояна, млада войводка,
та на Кирима думаше:
- Киримо, бяла кадъно!
Нящо да ти се помола,
давно ми молба помине;
я предари ми момците,
та що е господ подарил,
макар червене дукате!
И Кирима и думаше:
- Дей гиди курво Бояно!
И теб' ли да са побоя,
момците да ти предара,
сос дедесе джелате,
с сто и дваесе харапе.
Ми са ядоса Бояна,
Бояна, млада войводка,
извади сабля френгия,
та я два пъти прегръна
и три пъти я цалуна,
та са на сабля помоли:
- Сабльо ле, моя сестрице!
Толкова ма си слушала,
токо ма сега послушай,
да взема хазна голяма!
Па ся Бояна завъртя
ту на лево, ту на десно,
кога са назад обърна,
токо Кирима остала
вов тоя златна кочия.
Бояна каже Кирими:
- Киримо, бяла кадъно!
Подай си глава навънка,
главата да ти отряжа,
да не кървава кочия.
Кирима и се молеше:
- Бояно, мила сестрице!
Просто да ти е хазната,
токо си мене не губи,
че съм едната на майкя,
та па ако съм едната,
ами съм млада годена,
годена, а неженена!
Бояна е не послуша,
нъ влезе в златна кочия,
Кирими глава отряза,
па са Бояна провикна:
- Дружина вярна, зговорна!
Кой накъде е да доде,
да земи тешко иманье,
кой колко може да дигне,
азе ща с кола да карам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.