159. МУРЧО ГОСПОДАРИН И ЯНКУЛА ВОЙВОДА

Български народни песни

Дельба се делят два брата родени,
единиот йе Мурчо господарин,
по-малиот Янкула войвода;
разделиха села и чифлидзи,
разделиха поле и планина;
им остана коня пехливана
и двата брата пилци соколови;
им остана ърти и зъгъри,
свои куки, свой вишни сараи,
сиво стадо дванаесет хиляди.
Тога вика Янкула войвода:
- Брате мои, Мурчо господаре!
Ти си женет, просто тебе кукя,
сиво стадо дванаесет хиляда;
ти си женет, а я сум си ерген,
прости мене ърти и зъгъри,
бърза коня, два брата сокола,
кон да вяхнам, лов да си ловам.
Тога вика Мурчо господарот:
- Брату мили, Янкула войвода!
Не сум кукайца в куки да седам,
не сум овчар овци да ти пасам,
яс сум по-стар, я ке си приимам,
ке приимам таткова оружя.
Мурчо вика своя първа любов:
- Дай оружье, коня бърза коня!
И любов му коньот оружила,
и на бинег коня му тегнала.
И Мурчо си на коня вяхнало,
закарало ърти и зъгъри
и два брата пилци соколови,
и на любов яко наръчуве:
- Яс ке ходам во гора зелена,
да прошетам лова да половам;
жив г' оставам Янкула войвода,
ка ке дойдам, умрен да го найдам.
Да направиш господарска манджа,
да му правиш со люта отрува,
да го служиш оно благо вино,
благо вино со люта отрува.
Ак' ти мене, любов, не послушаш,
на твой рамена глава не ке стое;
ако мене ти добро послушаш,
голем дар тебе ке те дарувам.
И си пойде во гора зелена,
три дни шетал, три дни Мурчо ловал,
нищо лова тои не изловал.
Изпущил два брата соколови,
ги йе пущил вишем по небото;
там найдоха едно орло пиле,
го удриха два брата соколи,
едно го бие долу под криля,
друго го бие над криля;
орле пиле се йе натделило,
си слезело долу на земята;
го носиха на Мурчо господар.
Орле пиле дробни сълдзи роне
и на Мурчо веле и говоре:
- Ако беше и брат ми со мене,
твои пилци не ке приближеха.
Тога Мурчо викнало да плаче:
- Пиле що йе (пиле) не може без брата,
ами мене що чудо ме найде!
И се врати дома да си ходе,
на път стрете църна арапина
и на Мурчо вика се провика:
- Къд' йе, Мурчо, брат ти да т' откине?
Мурчо пущи коня да си бега,
и арапин с боздогана фърли
и го удри по юначки плещи,
дури гърди му се испукале,
църни кърви дури си изтекле;
от малу с беганье откинало.
А що беше Мурчовица млада,
она била хитра, ем разумна!
Зготвила йе господарски манджи,
на мест' отрув, медовина клала
и канила свой девер Янкула
да го гостит с господарски манджи
и го пуи с блага медовина,
на Янкула право му кажуве:
- Мой девер, Янкула войвода!
Твоя брата од лова ке дойде,
мене лошо той ми наръчало,
как' ке дойде, живо до н' те найде.
Ти се молям, Янкула войвода,
да си легниш, жив мъртовец биди.
И Янкула снаха послушало,
и легнало на вишни сараи.
Мурчовица с платно го покрила,
над глава му свеки запалила,
на глава си църно превързала,
и коси си она разплетела,
и излегла на тешките порти,
да пречека Мурчо господарот.
Ето иде Мурчо господарот,
от юначки гърди кърви течат
и от очи дробни сълдзи роне,
от далеку своя любов пита,
даль йе живо Янкула войвода.
Мурчовица веле и говоре:
- Я си тебе добро почуяла,
на Янкула отрова сум дала
и Янкула младо си умрело.
Как си дочу Мурчо господарин,
мошне горко на него паднало,
защо веке не йе живо брате,
и от коня оно йе слезело,
со лютина сабя потъргало,
да исече своя първа любов.
Тога вика Янкула войвода:
- Мои брате, Мурчо господаре!
Сабар чини, уще сум си живо.
Как го виде Мурчо господарин,
от радос се на диван качуве,
с братка любов брата здравувало,
на своя любов дар йе дарувало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.