155. БОЛЕН ДОЙЧИН

Български народни песни

Болен леже Дойчин юнак,
Дойчиница солдзи роне:
догледа га Болен Дойчин,
и йе веле и говоре:
- Ангелино, първа любов!
Дали ти се додеало,
защо лежам три години,
три години на постеля?
Она веле и говоре:
- Първа любов, Дойчин юнак!
Мене не се додеало,
оти лежиш три години.
Тук' йе дошол църн арапин,
църн арапин дудаклиа
во Солунско рамно поле;
одтворил е бели чадар,
таин земе од Солуна,
п' една фурна бял пексемит,
по една крава ялова,
п' една бочка благо вино
и по една малка мома
да го служи благо вино.
Тога викна Болен Дойчин
- Ангелино, първа любов!
Извади ми триста лакти,
триста лакти тенко платно,
да презбирам болни коски,
оседли ми бърза коня,
бърза коня некована,
три години нехранена,
донеси ми остра сабя,
остра сабя димискиа;
и донеси боздогана,
боздогана харгьосана,
три години нефатена.
Ангелина го послуша,
му донесе тенко платно,
му оружи бърза коня,
му донесе остра сабя,
боздогана нефатена.
Се опаши, се оружи
и си вяхна бърза коня,
и излезе од Солуна.
Праву тегне на бел чадар,
од далеку се провикна:
- Е, арапин, църн арапин,
църн арапин дудаклиа!
Е, излези, църн арапин,
да те видим що юнак си!
Как го дочу църн арапин,
та йе грабнал боздогана
и си вяхвал бърза коня,
и излегол на мегдана,
и фърлил си боздогана.
Дойчинов кон хунерджиа
си паднал во коленици;
изварвела боздогана
и пак коня йе рипнала,
и Дойчин се предвикнало,
боздогана йе фарлило,
в гърди го йе погодило,
в църна земя закопало.
И там село се градило,
и се викна араплиа,
що ми стоит ден денеска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.