153. СТАЙКО ВОЙВОДА

Български народни песни

Рано е слана паднала,
по-рано преди Кръстовден,
послани млади юнаци,
'се со зелени байраци.
Восръдиле ся юнаци
как щат да минат, да минат
през Солун града голяма,
та никой да ги не сети,
не сети и не усети.
Стайко войвода думаше:
- Страине, страшно делио!
Я си ни нарет прегледай,
кому йе женско лицето,
а па мъшко му сърцето,
него невяста да сторим,
да 'ванем коне с кириа,
да натоварим два коня
момини мъшки дарове,
ленени и копринени,
та па тогава да минем,
та никой да ни не сети,
не сети и не усети.
Послушал го бе млад Страин,
та си ги нарет погледа,
Стайку бе женско лицето,
а па мъшко му сърцето,
него невяста сториле.
Хванале коня с кирия,
натовариле два коня
момини мъшки дарове,
ленени и копринени.
Та па тогава да минале,
през Солун града голема;
та никой не бе ги сетил,
не сетил и не усетил.
Тамам на края излезле,
оздол иде циганче,
циганче с черно катунче,
позна и Стайко войвода,
Страин е младо деверче.
Та ся затече циганче
във пашовите чордаци,
та си на паша думаше:
- Пашо ле, Солонджио ле!
Ти седиш, пашо, ти седиш
на високите чардаци,
и на шарени душеци,
и търсиш Стайко войвода;
Стайко войвода минува
през Солун града голяма,
сторил са млада невяста,
млад Страин младо деверче.
Па на гавазе говори:
- Гавазе, млади гавазе!
Я си течете, гавазе,
на зад невяста врънете,
веднаж да ми съ поклони
и ръка да ми цалува,
и я ща да и арижа
що ми са в джеба намери.
Тога съ текле гавазе,
та на девере думаха:
- Девере, млади девере!
Назад невяста врънете,
че си я вика пашата,
веднаж да му съ поклони
и ръка да му цалува,
и той ще да и ариже
що му са в джеба намери.
И послушале девере,
назад невяста врънале,
щом до портите отишле,
а невяста им думаше:
- Дружина вярна, зговорна!
Кога си в порти влезиме,
назад са обръщайте,
ако съ порти затворат,
ален ми магдан дигнете,
узун калъчка подайте,
та па съ ниско слагайте,
та па ми се поразгледайте,
какво съ кланя невяста.
И кланяла се невяста,
триста душ млади гавазе.
Па съ воскачи невяста,
на високите чордаци,
па си на паша думаше:
-Пашо ле, Солонджио ле!
Ти седиш, пашо, ти седиш
на високите чардаци,
и на шарени душеци,
и търсиш Стайко войвода;
я си ми подай главица,
да не кървава душеци.
А паша му думаше:
- Недей ми зима главица,
аз да ти, Стайко, арижа
арема сос анъмите.
А Стайко си му думаше:
- Аз ти не ща, пашо ле,
арема сос анъмите,
нали ти иска, пашо ле,
твоята руса главица.
Па си самичък посегна,
пашу главата отряза,
па я намаза със катран
и налепи я със памук,
па си я на кол поби,
та я потпали млад Стайко;
та му светила, светила
до три дни и до три нощи;
а той си пие и йеде
с негова вярна дружина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.