|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
150. ЯНА И ГЮРО ТАРГОВЧЕ
Български народни песни
Продавала се 'уба'а Яна -
само за Яна девет хиляди,
за рамна става десет хиляди,
за бело лице единадесет,
за бело гърло до дванадесет,
за църни очи до тринадесет,
за тънки веги четирнадесет,
за руса коса до петнадесет.
Кой я зацени, не я доцени,
дури ми дойде Гюро тарговче,
той я доцени, той я докупи,
си я отнесе во свои дворье
и йе наръча на своя майка:
- Арно да гледаш 'уба'а Яна,
утро да даваш люта ракиа,
люта ракиа, благи яболка;
да не я пущаш со невестите,
со невестите на студна вода;
да не я пущаш со девойките,
со девойките в гори на цвеке.
Си я оста'и 'уба'а Яна
и си отиде на търго'ище.
Него'а майка не си я пущат
'уба'а Яна на студна вода;
со девойките в гори на цвеке.
Бог да убиет клетине валси,
клетине власи, 'се арбанаси,
що ми дойдо'а, за да ми купат,
за да купат бела пчеинца;
не ми купи'а бела пчеинца,
туку плени'а 'уба'а Яна.
Кога си дойде Гюро тарговче,
Гюро тарговче от тарго'ище:
- Камо ти, велит, на своя майка,
камо ти, майко, 'уба'а Яна?
- Де гиди синко, Гюро тарговче!
що ми дойдо'а клетине власи,
да купеет бела пчеинца;
не ми купи'е бела пчеинца,
туку плени'а 'уба'а Яна.
Назад се врати Гюро тарговче
и ми отиде во Влашка земя,
и се погоди на ден Великден,
и ми 'и найде, ке' ми играет;
И ми се впущи Гюро тарго'ец,
д' 'уба'а Яна, за да ми играт.
И му велеше 'уба'а Яна:
- Кротко ми играй, ой бугарину!
Ке ми искършиш девет пърстени,
девет пърстени на десна ръка.
И той говорит 'уба'а Яне:
- Играй ми, играй, 'уба'а Яно!
Яс сум 'и пра'ил, я ке 'и кършам.
Малу поигра и си я грабна,
и си я грабна 'уба'а Яна,
си я однесе у своя дома.
Прилеп.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|