15-а. ЯНА И ПЕТРЕ

Български народни песни

Попитал Петре 'уба'а Яна,
време я питал девет години,
не му я дали ни десетата;
та ми говорит Петре войвода:
- Ой нека, нека, 'уба'а Яно,
разболи ке се твоята майка,
да ке посакат от любе вода,
от любе вода, от кла'енецот,
от кла'енецот, от джувер гранка,
от джувер гранка, чудна подната.
Се поболила Янина майка.
Дворье си метит 'уба'а Яна;
и си говорит Янина майка:
- Ей боже, боже, ей мили боже!
Како си немам ущ' една керка,
ущ' една керка, како Янинка,
да ми залеит от любе вода,
белки ке умрам, белки ке станам!
И ми я дочу 'уба'а Яна,
и си отиде земни келари,
и си отвори от снаха ковчег,
и си изваде снахино руво,
и се промени от снаха руво,
и си та кладе венец на глава,
и си та зеде ведрица в ръце,
та си отиде любе на вода.
Тамо си найде Петре войвода,
къде си распнел до два шатора,
единиот цървен, другиот зелен;
под цървениот сам Петре седит,
под зелениот Петре'а войска.
Та ми говори 'уба'а Яна:
- Сустъпи войска, Петре войвода,
сустъпи войска да си поминам!
Сустъпи войска Петре войвода,
си поминала 'уба'а Яна
и си залеа от любе вода.
Кога се врати с вода во ръце,
нейзе йе рече Петре войвода:
- Тако ти бога, младо невесто!
Чиа си снаха, кому си люба?
На той час нему се отго'ори:
- Тако ми бога, Петре войвода!
Кога не позна 'уба'а Яна,
баре не позна девет пръстени,
що си 'и леал, що си 'и пракял?
Рече и спръсна Яна да бегат;
и ми я дочу Петре войвода.
Петре на коня, Яна на полпът;
Петре на полпът, Яна на порта.
Со стрела стрелит, не я устрелвит,
со коня търчит, не я фтасуват.
Петре на порта, Яна во дворье.
И си йе даде майка си вода;
тогай се напи и се оздрави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.