147. МАРКО СИ ГРАБИТ НЕВЕСТА

Български народни песни

Ми помина Марко Кралевике,
ми помина низ Клисура града,
по край порти попа Николо'и
и се врати у попа Никола.
Кога виде девойка во дворой,
дворье метит, ясно сънце греит;
стори тока и назод се врати
и си пойде на него'а майка:
- Ай ти, майко, ай ти, стара майко!
да се зготвиш, стройница ке о'иш,
ке те пущам во Клисура града,
да ми о'иш у попа Никола,
да посвършиш 'уба'а девойка.
- Къде можа я стара да ода!
Йе се ързна на него'а майка:
- Али гледаш жълта боздогана,
ти искършвам твои стари коски!
- Ай ти синко, ай ти, мили синко,
ког' по'еляш, немам що да чинам.
И ми стана Марко Кралевике,
ми напълни три то'ари азно,
си то'ари три млади сейсани;
койна седлат и очи целиват:
- Ай ти, моя шарца бърза коня!
Ке ти качам моя стара майка,
да я вардиш да не я убиеш
по пътища, по бели друмища!
И изва'и три млади сейсани,
и си качи негоа стара майка.
Та си бъркна три млади сейсани,
пра'у търгат во Клисура града,
во Клисура, попа Никола;
еднош клюквит, а два пъти виквит.
Ког' излезе 'уба'а девойка,
во дворо'и сънце разгреало,
Маркоа майка од ощо се зерадва,
не чекаше фортоми да сотрешит,
тук' исече со фрушки ножина,
расто'ари три сейсани азно.
А од згора викат поп' Никола:
- Ай ти тебе, Марко'а маико,
що те тебе нужба дотерала?
И та пойде на диван високи,
и му велит на попа Никола :
- Ме допущил Марко Кралевике,
да му да'иш 'уба'а девойка.
- Ай ти тебе Марко'а майко!
Яс от майка девойка не деля,
тук девойка ми йе посвършена,
три юнаци от три кадалаци,
три стройо'и ми йе строювана,
три пърстени ми йе пърстенвата.
В неделя идет три рала свато'и,
а со ними три китени зетой,
во дворо'и унер ке чинеет;
кой по-голем унер ке ми сторит,
той ке земи моя мила керка.
Тук да станит Марко Кралевике,
да ми станит утро во неделя,
да облечит гуна кабанина,
да подседлат коня со мутафа,
да се сторит голема тептиля
и да дойдит во рамни дворо'и.
Та си явна коня шаренего
и си зеде три млади сейсани,
ког' си летна по пътой, по друмой,
аль йе стара, аль е пашин деля,
къде креват къгли и пра'о'и.
Син йе чекат на диван високи,
слезе бърго, порти йе отвори,
не йе чекат од коня да слезит,
туку ми я Марко опитвеше:
- Ай ти тебе, моя стара майко!
Аль посвърши 'уба'а девойка!
- Постой, Марко, от коня да слеза.
И я слезе от коня бързего.
Не чекает сейсани да фатет,
не чекает коня да го фатет.
И му велит Марко'ата майка:
- Ай ти тебе, Марко Кралевике!
Девойка ми била посвършена,
три юнаци от три кадалаци,
три стройо'и била строювана,
три пърстени била пърстенвата.
В неделя на утро ке дойдет,
три зетой с три рала свато'и.
Збор ми даде той попа Никола,
ти да станеш во неделя рано,
да облечиш гуна кабанина,
да подседлаш коня со мутафа,
кой ке сторит по-голем унер,
той ке зе'ит 'уба'а девойка.
Марк' од радост земя не го държит;
и ми стана рано во неделя,
си облече гуна кабанина,
си подседла коня со мутафа,
ми се стори голема тептиля,
си напълни поли и джепо'и,
си напълни со жълти флорини,
та си пойде у попа Никола.
Кога гле'ат чудо и големо!
во дворо'и три рала свато'и,
до свато'и три китени зетой.
Марко клюкат на витите порти:
- Отворите, китени свато'и!
Отворите ябанджя да влезит,
малу сеир тои да погледат!
Отвори'е китени свато'и.
- На наш вилеет си имаме адет,
невестата ръка да целува,
да целува на човек ябанджиа,
ябанджиа дар ке ми я дарвит.
Изва'и'е 'уба'а девойка.
Сегна Марко во бели пазу'и,
расфърли дукади на сватой;
мома фати за десната ръка,
си я фърли на коня зад себе,
я превърза с риза абдеслиа:
- Ай ти, шарца, моя бърза коня,
али сега, шарца, аль никога!
Ми се фърли шарца прек' бедени.
Отвори'е китени свато'и,
отвори'е тие вити порти,
търче'е, търче'е, що търче'е 'сите,
и пак 'сите, назод се врати'е.
Во свато'и се найде копиле,
далдисало по него да търчат,
далдисало и го приблизало.
Стара майка на диван го чекат,
стара майка му отвори порти;
и йе даде майке си не'еста,
пак излезе надвор до надвора,
се поврати на курвоно копиле,
а с' обидит кои йе по-юнак.
- Не йдам, Марко, с тебе да се биам,
туку идам побратим да бидам;
защ' се найде юнак од юнака,
да пограбиш 'уба'а не'еста.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.