146. ШАИНА РОБИНА И МАРКО

Български народни песни

Отбегала Шаина робина,
отбегала от града Стамбола,
попленила зелена пастуфа,
отбегнала во гора зелена,
ми удрила зелена чадора.
Личба личит цара от Стамбола,
личба личит три дни и три ноке:
- Кой ке юнак од юнака роден,
да йе на'ит Шаина робина,
вамо жива да ми я донесит,
яс му да'ам два бели градо'и,
яс му да'ам града Каменлиа,
Скопье града до ти'ок Вардара.
Никой ми се тогай не наймело,
наймело се жълтоно еврейче:
- Ай ти тебе, цара от Стамбола,
дай ми мене седумдес'т юнаци,
яс ке пойдам во гора зелена,
ке загубам Шаина робина,
ели жива ке ти я донесам.
И ми зеде седумдес'т юнаци,
ми отиде во гора зелена.
Как приблиза край зелени чадор,
силно одит жълтоно еврейче.
Од далеку Шаина му викат:
- Застойте се, седумдес'т юнаци,
да си зберам моя църна коса!
Йе стори'е ред и седна'е,
разседна'е по руда ледина.
Дур' си собра своя църна коса
и запретна поли и ръка'и,
и ми явна кобила ластоица,
и ми зеде сабя калаклиа,
се развърши по руда ледина.
Еднош мавна со ръка десница,
йе загуби жълта евреина;
како удри надесно, на лево,
ми загуби седумдес'т юнаци,
им напра'и седумдесет гробои,
тая 'сите ми 'и закопала;
евреина незакопан остай,
я оста'и н' една мрамор плоча,
да го кинет орли и аршлани.
Ми допущат цара од Стамбола,
ми допущат млада татарина,
ми го пущат во града Прилепа.
Пра'у одит на Марко'и порти,
еднош клюквит, а два пъти виквит:
- Я излези, Марко Кралевике!
От' сум пущен од града Стамбола,
ке ти да'ам книга аманета;
тебе кажвет мошне добар юнак,
кя те пущит цара од Стамбола,
джейнк да чиниш с една женска пола,
име имат Шаина робина.
Тая била мошне малечкава,
кога ми йе нея поплениле,
лагам фара таа не знаела.
Личба личит во Стамбола града,
кой йе юнак од юнака роден,
да я фатит Шаина робина,
вамо жива да ми я донесит.
И се найме жълтоно еврейче:
ми пособра седумдес'т юнаци,
ми отиде да ми я загубит.
а Шаина коса си чешлаше,
молба стори да ми се застойет,
дури да си коса пособерит;
ред йе чинет дури коса собра.
Тамо имат еден станой камен,
а во камен кобила ластоица;
що ми летат, тука не ми вървит.
Кога стана Шаина робина,
запретнла поли и ръка'и,
опасала сабя калаклиа,
се развърши по руда ледина,
загубила жълта евреина;
и другите седумдес'т юнака.
Тог говорит Марко Кралевике:
- Ай ти тебе, млада татарина!
Айде одай во града Стамбола,
нейкюм другар да идет со мене,
сам я идам во гора зелена.
И ми пойде во гора зелена,
пра'у 'одит при зелени чадор;
а Шаина под чадор ми седит,
од далеку Шаина му викаше:
- Добре дойде, незнаена дельо,
аль си турчин, али си каурин?
Ми говорит Марко Кралевике:
- Не сум турчин, Шаина робина,
туку я сум, Шаина, хрисянин.
От коя фара и роднина си?
- Ай ти тебе, Шаина робина!
Яска сум си Марко од Прилепа.
Пак му велит Шаина робина:
- Ай ти тебе, Марко од Прилепа!
Я соблечи твоя десна ръка,
да ти видам що нишани имаш?
- Ай ти тебе, Шаина робина!
Що ти требит да бараш нишани?
Пак му велит Шаина робина:
- Не люти се, Марко Кралевике!
Али, Марко, имаш ти на памет,
оти бефме мие до две сестри,
по-голлема беше Ангелина,
стреден беше Марко пала'ина,
а по него Шаина най-мала.
Ког, се стори во Прилеп бугунлак,
ког' дойдо'а турци яничари,
тога мене турци поплени'е,
м' однесо'е во града Стамбола,
защо я беф од голема фара,
ме стори'е цару измекярка.
Тога велит Марко Кралевике:
- Ай ти тебе, Шаино робино!
Я разголи твойте бели гърди,
да ти видам що нишан ми имаш?
Си сопаса свилена пояса
и отвори свои бели гърди.
Кога виде Марко Кралевике,
тога виде Марко и заверва.
Тог' се спущи и си я прегърна;
не я гърнит како за асмиа,
тук' я гърнит как за мила сестра.
От що ми се силно прегърна'а,
до колена в земи пропадна'а;
Марко плачи и Шаина плачи,
не може'а да се отделеет.
С' раздели'е и чадара расипее,
да не идет турци газепчии.
Той си явна своя бърза коня,
а Шаина кобила ластоица;
не ми одит во града Стамбола,
тук' ми о'ит по стреде Прилепа
и ми викат на млада Маркойца:
- Отвори ми наши вити порти,
земай мужде от нашата майка,
от' се роди наша мила сестра.
И час пойде млада Марко'ица,
да ми земит мужде от свекърва.
Как йе кажа, майка ничкум падна:
- Що ке бидит овой голем унер!
Ево имат три'есет години,
како ми я Шаина плени'е,
я плени'е турци яничари,
ядам, пиам, дробни сълдзи ронам,
а я тебе не сум ти казала;
тук' до каде имаме роднина,
да каните гости приатели,
защо Шаина си докрепи вера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.