145. МАРКО СЕКУЛА И КРАЛ ЛАТИНИНА

Български народни песни

Седит Марко на диван високи,
му паднала книга на рамена,
книга пеит, под мустак се смеит.
Го догледа млада Марко'ица:
- Ай ти, Марко, мое господине!
Що те тебе нужба дотерало,
книга пеиш, под мустак се смеиш?
И говорит Марко Кралевике:
- Ай ти тебе, млада Марко'ице!
Допущило краля Латинина,
кральот имат една мила керка,
яс си има една мила сина,
мие да се оба сусватиме,
а два млади да се суземеет.
Ай ти тебе, млада Марко'ице!
Ай влези си во шарена ода,
да отключиш шарена ковчега,
да извадиш рубо копринено,
да промениш Секула детето
и да зготвиш до два бързи коня.
И си стана млада Марко'ица,
и си стана от диван високи,
и си влезе во шарена ода,
си отключи шарена ковчега,
си изваде рубо копринено,
си изваде цървена калпага
си промена Секула детето
и изваде до два бързи коня.
И явна'е два добри юнака;
дете греит како летно сънце;
И 'оде'е тие, що 'оде'е.
'И догледа кральот от дивани;
краль я викна своя мила керка,
си я викна на диван високи,
и я учит своя мила керка:
- Ай ти тебе, керко Ангелино!
Ай влези си во шарена ода,
да отключиш шарена ковчега,
изва'и си рубо девойкино,
промени се, лепо наружи се,
да излезиш на витине порти
и ке до'ит Марко Кралевике,
да се спущиш Маркойе кон да фатиш,
десна ръка нему да целиваш
и пак страмна назад да се вратиш,
а на дете поклон поклони се.
Како ука кральот йе научи,
така ука керка му йе фати;
и си пойде во шарена одаа,
си отключи шарена ковчега,
си изваде рубо девойкино,
се промена, лепо се наружи,
та излезе на витине порти.
Начас дойде Марко Кралевике,
та се спущи коньот му го фати,
десна ръка на Марка целива
и пак назад страмна ми се врати,
а на дете поклон се поклони.
И говорит Марко Кралевике:
- Ай ти тебе, краля Латинина!
доста ядофме, доста пифме,
доста пифмве за радос голема,
ай зготви ни керка Ангелина.
И говорит краля Латинина:
- Ай ти тебе, Марко Кралевике!
Как ке ти дам керка Ангелина,
дур' не сторит дете юнащина?
Яс си имам църна арапина,
що го държам во църна зъндана,
що го ранам за седум години,
ке го изва'ам църна арапина,
да се борит Секула со него,
да се борит с тонка поло'ина.
Се зачуди Марко Кралевике
и пойде при своя бърза коня,
го опитвит своя стара коня;
стара коня тога му говорит:
- Ай ти тебе, Марко Кралевике!
да си земит Секула детенце,
да си земит фрушките ножина,
да 'и кла'ит во русото перче,
да пресечит н' арапот чинтяни.
Изва'и'е църна арапина,
и си слезе Секула детенце,
и си слезе во рамни дворе'и,
и се удри с църна арапина,
да се биет с тонка поло'ина.
Що се биет три дни и три ноке,
ни арапин, ни Секула падвит.
От арапин църни кърви течет;
а Секула бели пени пущат;
наодзаде дете ке загинит.
Припищи'е моми и невести
и тога ми коня приържало,
конь ми ържна, Секулу му текна
и изваде фрушките ножина,
му пресече църните чинтяни;
и си падна църна арапина,
го префати Секула детенце,
го префати преку поло'ина,
го закачи в земи до пояса
и истъргна тая остра сабя,
му пресече тая църна гла'а,
и я качи на диван високи,
и си седна на чесна търпеза.
Крал им тури вино и ракиа,
крал им тури три дни и три ноке.
Пак говорит Марко Кралевике:
- Доста не върти, краля Латинина!
ай зготви ни 'уба'а не'еста!
И говорит краля Латинина:
- Ай ти тебе, Марко Кралевике!
Дур' не сторит друга юнащина,
не ти да'ам керка Ангелина;
ке нагорам една силна фурна,
ке я гора три дни и три ноке*,
после дете во фурна ке фарля,
оту ке му да'ам Ангелина.
Марко стана от диван високи,
и опитвит своя стара коня.
и говорит нему стара коня:
- Ич за това да не бериш гайле;
Да ме явнит Секула детенце
и со мене малу да поиграт,
по край фурна я ке се застоя,
силна фурна я ке я угасна;
я сум испил три студни кладенци.
Како ука що ми го научи,
така ука Секула фатило.
Кога фурна ми я нагори'е,
тога явна татко'а си коня,
по край фурна коня си поигра.
Коня фурна ми я угаснала;
слез' от коня, во фурна си влезе
и от фурна дете си излезе,
и се качи на диван високи.
Пак крал тури вино и ракиа,
вино пийет три дни и три ноке.
И говорит Марко Кралевике:
- Ай ти тебе, краля Латинина!
ай зготви ни 'уба'а не'еста**!
И говорит краля Латинина:
- Дур' не сторит дете треки унер,
да препливат преку Църно море;
тамо имат злата яболшница,
да ми скинит три златни яболка;
така да'ам керка Ангелина.
Стана тога Марко Кралевике,
си отиде при своята коня
и му кажвит къде ке о'ит дете.
И му велит негва стара коня:
- Да ме явнит Секула детенце,
яс ке одам со дете до тамо.
И го явна Секула детенце,
и му стегна до девет колани,
и се фърли п' она Църно море.
И 'оде'е тие, що 'оде'е;
и излезе морскана ламиа,
и на коня пътот му престрети.
Тога коня дете ми го учит:
- Ай земи си сабя потайница,
да пресечиш коса на ламиа.
Си изва'и сабя потайница,
йе пресече на ламиа коси;
и излегве тие на краище.
В пътем найдое до три вити ора;
ора бе'а 'сите самовилски.
Тога коня ука го учеше:
- Ай ти тебе, Секула детенце!
да н' се пулиш во три вити ора,
ели нещо да им прого'ориш!
И 'оде'е тие, що 'оде'е;
и им зборвет до три вити ора:
- Ела, ела, незнаен делиа,
да се 'оро нодигреме!
Ела камен да се надфъряме!
Ела пърстен да се надменвиме!
А Секула не им отго'орвит.
Пойдо'е до злата яболшница.
Дете сакат три яболка да скинит,
коня сакат да ми я откорнит.
Я навали на десното рамо,
и от корен дете я откорна,
и я зеде во десната ръка;
и пак спливна'а в она Църно море,
и 'оде'е тие, що 'оде'е.
Нигде кральот веке не 'и гле'ат;
а Марко низ диван се разшетвит.
Кральот тури да ядет, да пиет,
да пиет за Секуло'а душа.
Уще речта не йе дореко'е,
начас стигна Секула детенце;
ни ми викат, ни клюкат на порти,
тук се фърли на бела бедена
и си влезе во рамни дворо'и;
йе закачи злата яборшница,
йе закачи во рамни дворо'и
и се качи на диван високи.
Крал им тури вино и ракиа
и им даде керка Ангелина,
им то'ари азно неброено
и крал лепо ми 'и попратило.

* В първото издание: ноще;
** В първото издание: невеста.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.