144. МАРКО КРАЛЕВИКЕ, ДЕТЕЛИН ВОЙВОДА, ИВО И ХУБАВА ГРОЗДАНА

Български народни песни

Попитале 'уба'а Гроздана,
попитале три добри юнаци:
Първи пита Марко Кралевике,
тамо бракя не ми я давает,
защо ми йе Марко пияница;
от' по него Детелин войвода,
тамо бракя не ми я давает,
защ' на сабя ми йе кесаджиа;
а третиот Иво добар юнак,
тамо бракя ми я посвърши'е,
защо ми йе умно и разумно.
Мало Иво посвършено стоа
и си кани китени свато'и,
како кани, така му дойдо'е,
си 'и кладе на чесна търпеза,
ядет, пийет, голем аинк чинет.
Иво влезе во темни керали;
ми говори Иво добар юнак:
- А егиди сестро Ангелино!
Отключи ми твои шарен ковчег,
извади ми мое бело рубо.
И си стана сестра Ангелина,
си отключи свои шарен ковчег,
му изва'и бурунджи кошуля,
над кошуля цървена долама,
а на гла'а калпак самурлиа,
се промена, лепо се наружи.
Киниса'е п' 'уба'а не'еста.
Бог го уби Марко Кралевике,
бог го уби Детелин войвода!
Що ми ошле во гори зелени
да чекает Иво добар юнак,
кога к' идет п' 'уба'а не'еста,
нег' да губет, не'еста да грабет.
Отидо'е п' 'уба'а не'еста;
тамо ляпо ми 'и пречека'е,
'сите ядат и веселба чинет,
ама Иво умилен ми седит.
Го догледее до девет шуре'и;
и говорет до девет шуре'и:
- Ей ви вие, верни побратими!
Сите ядат и веселба чинет,
защо Иво умилен ми седит?
И им кажвет верни побратими:
- А егиди до девет шуре'и!
Защо Иво умилен ми седит?
Бог го убил Марка Кралевикя,
бог го убил Детелин войвода!
Защо им йе сестра не дадофте,
ето имат три'есет момчина,
'сите им се юнак над юнака
и ми ошле во гора зелена,
ког' ке вървит Иво со не'еста,
ке му грабет Иво'а не'еста,
а млад Иво ке ми го загубет?
И говорет до девет шуре'и:
- Стойте вие, верни побратими,
д' опитаме наша мила сестра!
- Мила сестро, 'уба'а Гроздана!
Бог го убил Марка Кралевике,
бог го убил Детелин войвода!
Защо им те, сестро, не дадофме,
ето имат три'есет момчина,
сите ми се юнак над юнака
и ми ошле во гора зелена,
ког' ке вървит Иво со не'еста,
ке му грабет Иво'а не'еста,
ама Ива младо ке загубет?
Тога вори сестра Ангелина:
- А егиди, мои девет бракя!
Аль това ве, бракя, брига нашло?
Яс ке слеча рубо не'естинско,
дайте мене рубо юнако'о,
ке се чина млади мущулджиа,
та ке ода напред пред свато'и;
а млад Иво по мене да идет.
Йе дадо'е рубо юнако'о,
се промена, лепо се наружи,
си киниса напред пред сватой.
Ми приблиза во гора зелена;
тука найде Марка Кралевике,
тука найде Детелин войвода,
къде седет три'есет момчина.
Я го видо'е, отдолеку викат:
- А егиди млади мущулджиа!
Али идет Иво со не'еста?
Им говори млади мущулджиа:
- А егиди незнаени дельи!
Камен тебе, камен него било,
и него ми бракя измами'е,
и нему ми сестра не дадо'е;
ми я дале дури преко море,
преку море дури Арветино;
тук' дайте ми вода да с' напиа,
оту после пътот да си търга!
Си с' олади со студена вода
и си търгна да си о'ит пътот.
Път си търгна по зелена гора,
ми се найде на Иво'и порти;
Енаш клюквит, а два пъти виквит:
- Я отвори, сестро Ангелино!
Отвори си ваши вити порти,
оти идет Иво со не'еста!
Си отвори сестра Ангелина
и пречека млади мущулджиа,
го пречека и в образ го баци,
и го баци, и ашик се стори,
ашик се стори на мущулджиа.
Повтор ми дойде Иво со сватой;
Го пречека сестра Ангелина:
- Добре дойде, мое мило брате,
мило брате, Иво добар юнак!
А що добро отаде ни дойде!
Не пущифме такво младо добро!
Аль ти се, брате, милно моля
да ме да'иш за млад мущулджиа!
Тога ворит Иво добар юнак:
- А егиди сестро Ангелино!
Аль за мене добро, аль за тебе!
Тая не йе млади мущулджиа,
туку ми йе 'уба'а не'еста!
Тога ми се сестра устрамила,
та си влезе во темни керали,
ничкум легна, дробни сълдзи ронит,
дури ми го керал завадила.
Ей говорит Иво добар юнак:
- Мълчи, мълчи сестро Ангелино!
Како найдоф любоф спроти мене,
так' ке найдам момче спроти тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.