142. СЕДУМ КРАЛЕВИ ШЕТАТ ЗЕМЯ ПО КРАИНА

Български народни песни

Седнале ми до седум крале'и,
седнале ми на ладна ме'ана,
ядет, пийет, мушафере чинет,
да шетает земя по краина.
И им велет Секула детенце:
- Ти си моля, вуйко да ме зе'иш,
да шетаме земя по краина,
да шетеме земя Караблашка,
да шетеме земя Арбанешка,
да шетеме земя Ингилеска,
да шетеме земя Арапинска,
да шетеме земя Туратинска.
Тога велит Марко Кралевике:
- Яс те зема, синко, да шетаме,
ама тамо, синко, ми йе лошо;
тамо немат ни вода студена,
тамо немат ни сенка висока,
да седниме, да се оладиме.
Тамо имат бунар баталиа,
нътре имат змиа тройногла'а,
що да влезит, 'се си го изедвит,
никому му вода не да'ат.
Тога велит Секула детенце:
- Земайте ме, вуйко, я да идам!
Го зедо'е Секула детенце,
отидо'е земя да шетает,
да шетает земя по краина.
Ми пойдо'е во гора зелена,
ми найдо'е бунар баталиа
и ним им се студна вода спило.
Тога велит лудечек Секула:
- Ай ви вие, до седум крале'и!
Сопашите свилени пояси,
вързете ме преку поло'ина,
пущете ме в бунар баталиа,
да нацърпа една студна вода.
Сопаса'е свилени пояси,
го върза'е преку поло'ина,
го пущи'а в бунар баталиа,
му дадо'е зелена мащрапа,
да нацърпи една студна вода
и му даде първо на вуйка му.
Седум пъти в бунар го пущи'е,
се напи'е до седум крале'и.
После влезе сам да се напиет.
Змиа беше мошне разоспана,
седум пъти дете не го узна;
колку само да си се напиет,
тога ми се змиа разбудила,
ми го фати лудечек Секула,
ми го лапна дури до колена,
а ущ' еднош дури до пояса.
Тога викна Секула детенце:
- Леле вуйко, леле, мили вуйко!
Подайте ми моя остра сабя,
да пресечам змиа тройногла'а!
Му дадо'е негва остра сабя.
Мавна дете змиа да пресечит,
не пресече змиа тройногла'а,
тук пресече свилени пояси;
ми пропадна в бунар баталиа.
Тога велит лудечек Секула:
- Ай ви вие, до седум крале'и!
Одайте си, мене не чекайте;
остаите моя бърза коня,
како мене змиа ке ме ядит
така него орли да го ядет.
Си тръгна'е до седум крале'и,
остаи'е нагоа бърза коня.
Коня ържит, во гора се слушат,
глас му о'ит три девет планиня;
тамо имат до три вити ора;
ора бе'а съде самовилски,
напред беше Гюргя самовила,
до неа Ерина самовила;
тие му се верни посестрими,
глас му слушат Гюргя самовила:
- Негде ържит коня Секуло'а.
И се пущи Ерина самовила.
Та се свила како бело платно,
ми отиде во гора зелена,
ми я найде коня Секуло'а;
ми викна Ерина самовила:
- Пущи, пущи, змиа тройногла'а,
пущи ми го лудечек Секула,
тои ми е мое мило брате;
да не дойдит Гюргя самовила,
да ти сторит чудо и големо!
Тога викат змиа тройногла'а:
- Бегай, бегай, Ерино самовило!
Сега сум се месо изнаяла,
т'ва го бараф и то'а го найдоф.
Си се свила како бело платно,
и ми пойде назод ке що беше,
и йе велит Гюрге самовиле:
- Ай ти тебе, моя мила сестро!
Страф ми немат змиа тройногла'а,
не го пущат наше мило брате.
Ми се свила Гюргя самовила,
ми се свила како бело платно,
та ми пойде во гора зелена,
и седна на бунар баталиа:
- Пущи, пущи, змиа тройногла'а,
пущи ми го мое мило брате!
Ак' ти влеза надвор, ке т' иста'а,
ак' йе бунар триста съжни глобок.
Змиа велит: - Не мойш да влезиш.
Ми се свила како бело платно,
та йе влезе в бунар баталиа,
ми го фати лудечек Секула,
ми го фати за тонки рамена,
ми го търгна надвор со се змиа.
Тога велит Гюргя самовила:
- Ай ти тебе, змиа тройногла'а,
как се ядит мое мило брате!
Му йе сестра Гюргя самовила,
му йе сестра Ерина самовила!
Ми изва'и сабя дипленица,
йе исече змиа тройногла'а;
го зедо'е лудечек Секула,
го качи'е на бързего коня.
И ми явна лудечек Секула,
и му удри жълта боздогана:
- Да те вида, моя бърза коня,
да стигниме нашата дружина.
Кога ържна коня Секуло'а,
се обзърна Малко'ата коня;
И ми велит Марко Кралевике:
-Одай, одай, моя бърза коня,
що тук одиш, назод се обзърнвиш?
И му велит Марко'а бърза коня:
- Ай ти тебе, Марко, мой стопане!
Коня ържит от наша дружина,
не пристигна лудечек Секула.
И му велит Марко Кралевике:
- Ай ти тебе, моя бърза коня!
Секула йе в бунар баталиа;
да н' ти удра жълта боздогана!
Одее, одее малу до полпъти,
пак ми зборви Маркоа бърза коня:
- Ай ти тебе, Марко, мой стопане!
Обзърни се зад себе, зад коня,
оти идет лудечек Секула.
Тога велит Марко Кралевике:
- Ке ти удра жълта боздогана,
ке ти удра мегю църни очи.
Пак му велит него'а бърза коня:
- Къде сакаш, тука да ме удриш,
обзърни се назод да го видиш.
Се обзърна Марко Кралевике,
си го виде лудечек Секула;
коня я'ат, како да ми летет
и им велит Марко Кралевике:
- Ей ви вие, до седум крале'и!
Я видите чудо и големо,
не пристигна лудечек Секула;
как ке бидит, како куртулиса!
И стигна'е, и се избеци'е,
с' избаци'е и се опита'е;
и им каза унери големи,
що напра'и негоата сестра,
негва сестра Гюргя самовила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.