141. МАРИЯ И РАЛИН ХАРЕН ЮНАК

Български народни песни

Хей, Марио, гиздава девойко!
Що е ляпо поле харбанашко,
харбанашко поле и юнашко!
Ниде дръво, ни дребно камане,
токо един зелениа явор,
под явора до три реда момци,
на средата гиздава Марика
свила преде, свилен гайтан плете,
та го мята от ръка на ръка,
та юнаци лепа песен пее:
- Хей, юнаци, млади неженени,
неженени млади за женене!
Кой префърли зелениа явор,
да пречете листе яворови,
той да земе гиздава Марика.
'Се фарляха, никой не префърли
и четуха, никой не пречете.
Е че иде Ралин харен юнак,
веднаш фърли, явора префърли,
веднаш рече, листе му пречете,
той си юзе гиздава Марикя.
Майчица си Марикя плетеше,
хем я плете, хем Марикя учи:
- Е та тебе, дъщерко Марико!
Кога идеш Ралину на двори,
ти не слазяй от добраго коня,
нъ са кланяй коню на гривата,
дур' не прости Ралин харен юнак,
дур' не прости три синджира робе,
три синджира робе и робини
и два тула из темна темница.
Послушала Марикя майка си,
кога била Ралину на двори,
тя не слази от добраго коня.
Е че иде Ралин харен юнак,
на Марикя тихом отговаря:
- От кон слезни, гиздава Марико,
от кон слезни, хайде в къщи влезни!
Марикя му нищо не говори,
нъ са кланя коню на гривата.
Е че иде Ралинов бащица,
в ръка носи тасче позлатено,
пълно, равно със жълти жълтици,
на Марикя тихом отговаря:
- От кон слезни, гиздава Марико,
от кон слезни, хайде в къщи влезни!
Честита ти къща хиледарка
и честит ти тахче позлатено,
пълно, равно със жълти жълтици.
А тя си му нищо не говори,
нъ са кланя коню на гривата.
Е че иде Ралин харен юнак,
на Марикя тихом отговаря:
- От кон слезни, гиздава Марико,
от кон слезни, хайде в къщи влезни!
Че видиш ли мойта остра сабля?
Отговаря гиздава Марикя:
- Е' ти сабля, 'е ти руса глава;
ас не слаза от добраго коня,
дур не простиш три синджира робе,
три синджира робе и робини
и два тула из темна темница.
Отговаря Ралин харен юнак:
- Прости да са три синджира робе,
и два тула из темна темница.
Тя тогава от кон отседнала,
от кон слезе и вов къщи влезе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.