140. СТОЯН И ТРИ ОРЛИ

Български народни песни

Сама съ пушка отпела
на Стоянова бачия,
та ударила двамина,
двамина, две мили брате,
Стоян и па Йована.
Йован на место душа дал,
Стоян йе болен останал,
та лежи всичкото лето,
та си не видел млад Стоян
ка ся бачи'я градила,
ка са сирене сирило.
Време е дошло, Стоене,
бачия да са растури,
овце да слазат надоле,
надоле към зимовище.
Велко си пита Стояна:
- Стоене, премлад кехая!
Ами теб', маре Стоене,
дали те на кон качиме,
та дома да та караме,
ил да тя тука оставим,
та да ни чуваш бачия,
бачия за до година?
Стоян си Велку говори:
- Велко, премлад одаджия,
одаджия, караколучи!
Не съм тя главил, Велко ле,
болни болници да караш,
да караш, Велко, да гледаш;
нъ тъ съм главил, Велко ле,
стока ми, Велко, да гледаш,
конете, Велко, овцете.
Азе ща тука да седа,
тебе ща да си заръчам,
тешка одаа да свалиш,
да слезеш доле во поле,
ти запри тешка одаа;
на коне звонци да свалиш,
на коне, Велко, на овце;
че като че звънтат,
то усилно ми доходи.
Послушал Велко Стояна,
та свали тешка одая,
слезоха доле во поле,
той запря тешка одая,
свали на коне звънците,
на овни звънци осваля.
Кога ся назад обърна,
над Стояна са виеха
три орли, три мили брате.
А Стоян ми ся молил:
- Три орли, братя да ми сте,
повдигнете ся по-нагоре,
доде ми душа излезе,
па тогава паднете,
бяло са месо найеште,
черни ся кърви напийте;
десна ми ръка не йеште.
На, ево уста земете,
заран йе света неделя,
Рада ще рано да рани,
Рада двора да помете,
ръката да ми земете,
пърстена да ми познае.
Тия паднаха три орли,
та па ся молят Стояну:
- Не сме ти дошле, Стоене,
кръвта да ти пием,
месата да ти ядем;
али сме дошле, Стоене,
понуда да те понудим,
че лежиш болен, неволен,
неволен всичкото лето.
Маре знаеш ли, Стоене,
кога идеше оддоле,
оддоле от зимовище,
па силен пожар гореше,
ние во пожар пищехме,
мънинки во вити гнезда;
а ти огъня погази,
са ни из огън извади,
та па ни дома занесе,
та па ни гледа майка ти;
с прясно ни мляко капеше.
И с [с]метана ни мажеше,
с черни череши ни ранеше.
Гледа ни, та ни отгледа,
растухме и порастухме,
станахме силни юнаци.
Тогава продумал Стоян:
- Три орли, братя да ми сте,
нали сте дошле, три орли
понуда да ме понудите;
дощало ми ся, три орли,
едренска бистра ракия,
от трон тронски стафиди,
в Бялео-града бял симит.
Тиа фръкнале три орли,
та па три стръни разнело,
и 'се во уста донеле,
та понудиле млад Стоян,
та си ми Стоян оздравил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.