133. НИКОЛА И МАРИЯ

Български народни песни

Никола майци думаше:
- Подай ми, мамо, ножове,
със дванадесе бодове
и два ножове ханджаре,
да ида у Мариини,
да вида станала ли е,
кандило палила ли е?
Шие ли на шарен гергьов
злъви, етърви ръкаве?
Послушала го майкя му,
та му подала ножове;
Та отиде у Мариини,
та на прозорци послуша.
Мария майка будеше:
- Я стани, синко Марио,
та си кандило запали,
да шиеш на шарен гергьов
злъви, етърви ръкаве,
че ти свадбата приходи,
дарове не си ушила.
Мария майци думаше:
- Пусти остале дарове!
Не ща Никола да зема,
че си го казват бекрия,
та вов виното лудее,
а вов ракия заходи.
Майка Марии думаше:
- Не думай, мома Марио,
заман са вино не пие,
а ти си заман болярка.
Мария майци думаше:
- Мамо ле, моя майчице!
Каква съм съна гледала,
че шиех на шарен гергьов,
че шиех сивиа съкол
на шията му злат звънец,
на крилете му две мрежи.
Майкя Марии думаше:
- Я не грижи ся, Марио,
тая е съна на добро,
че щеш ти да ся ожениш;
гергьова ти е трапеза,
сивиа съкол Никола,
златниа звънец сваките,
двете са мрежи попове,
щото щат да ви венчеят.
Мария майци думаше:
- Мамо ле, моя майчице!
Стара си, а безумна си,
ти са на съна не сящаш,
азе ще млада да умра.
Гергьова ми е носила,
сивиа съкол съм азе,
златния звънец твоя глас,
дветя са мрежи попове,
щото ща да ме опяват.
Та па си вънка излезе,
очите да си омие.
То си е хвана Никола,
та и главата отряза.
Клета и глава скачаше
и язика и думаше:
- Мамо ле, моя майчице!
Ти ли ми съна не сящаш,
че ще Мария да умре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.