Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

132. ХАНКА ЩИПЯНКА

Български народни песни

Попленил Петре, попленил,
попленил Анка щипянка
ми я однесол далеку,
далеку Немечка земя,
в Немечко, во манастиро
и клал йе име рисянско,
Ангьо ем Ангелино.
Седела до три години,
стигнала три мъшки деца.
Разбрал е брат йе Ибраим.
Допрати йе бела книга:
"О сестро, Анко щипянко!
Немой си вера менувай,
куките ке си прода'ам,
тимари ке си заложам,
верата ке ти откупам.
Говорит Анка щипянка:
- О мили брате Ибраим!
Немой си куки продавай,
немой си тимар заложи,
яс сум си вера менала;
си имам три мъшки деца.
Рисянска вера по-'арна.
Рисянска вера мириса,
како на (ран') бел босильок,
како на цървен трендафил.

 


Прилеп.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.