130. КАЛИНА, ЙОВАН И СТОЯН

Български народни песни

Стоян на майка си думаше:
- Проклети да са, мамо ле,
Калините душмане,
Калините и моите,
че ми Калина клопаха,
че е сънлива, дремлива
и на работа ленива,
кравите дои и дреме,
къщата мете и кълне.
Мене Калини клопале,
че съм на вино пийенец,
на вино и на ракия.
Побратим Еван не слуша,
али поиска Калина;
иска я, дадоха му я.
Ас му са, мамо, помолих:
- Побратиме ле, Йо'ане!
Викай мя девер проводник,
Калини да деверувам,
Калини на моето либе!
Послушал го бе млат Еван,
вика го девер проводник.
Хадет им било, мамо ле,
девер напреди да иде,
невяста да си изведе,
местове да и обуе.
И ас напреди отидох,
невяста да си изведа.
Кога си влязох във къщи,
та па си видях Калина,
по грее од йесно слънце,
по свети од йесен месец.
Устата ми ся пукнъла
на три-четири дялове.
Па са наведох, мамо ле,
местове да и обуя;
три капки кърви капнъха
Калини на местовете
и мене на пазухите.
Азе са, мамо, засрамих;
Калина хитра, разумна,
бръкна си в десни джепове,
извади бяла марама,
та си кървите отрила,
кървите от местовите,
Стояну от пазухите,
та па му жал останало,
та е побягнал млад Стоян
и надалече забягнал,
през Дунав дури во Влашко,
от Калинине жалове;
та седя девет години
и стече много имане,
та па накупи млат Стоян,
сякакъв дребен хармаган,
та па си дома отиде,
па на майка си думаше:
- Мамо ле, моя майчице!
Здраво ли сте, живо ли сте?
Калина по-здраво ли е?
Хубава ли е невяста?
Майкя Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
И здраво сме и живо сме,
и Калина е по-здраво;
и хубава е невяста,
от ка ся, синко, ожени,
дваш по-хубава станъла.
Стоян майце си думаше:
- Мамо ле, моя майчице!
Иди я викай, мамо ле,
та да ни доде на гости,
хармаган да и харижа
Майкя Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене!
Тя у нас не ще да доде,
от кума не е простена,
от майкя не повърната;
но иди, синко, ти у тях.
Послушал я бе млат Стоян,
та отиде у Калини.
Калина на двор заспала,
ситна йе роса избило;
Чуди ся, мае млат Стоян,
какво ли да я сабуди,
мило му да я сабуди.
Тя ся и сама сабуди,
та па Стояну думаше:
- Добря ми доде, братче ле,
ха да си влезем вов къщи,
че нема тука млат Йо'ан.
Па си ся влезле вов къщи,
готвила, та вечерале.
Па си остави млат Стоян
ножове на возглавето.
Е, че си иде млат Еван,
та на портите потропа.
А Стоян скокна, та бега,
заборави си ножове,
ножове на возглавето.
Ка ги бе видял млат Еван,
тои Калини думаше:
- Либе, 'убава Калино!
Я ся 'убаве премени,
па 'убаве ся натруфи,
облечи сукно мораво,
воз моравото алено,
воз аленото златено,
па налей злата бъклица
с това ли вино червено,
та калесай, Калино,
'сичката моя роднина,
и мойта рода и твойта,
та да ни додат на госте,
че си е дошъл девер ти.
Послушала го млат Йо'ан,
та ся 'убаве премени,
па юзе злата бъклица,
та накалеса родата,
та ми ся дошле на гости.
И Еван им думаше:
- Дружино вярна, сговорна!
Нящо ща да ви попитам,
имам си нива зелена,
научил ся е сур елен
нивата да ми прегазва;
дали сур елен утрепа,
или нивата ожъна?
Не бе ся никой досетил,
досетил ся бе млат Стоян,
та па па Йо'ану думаше:
- Побратиме ле, Йо'ане,
ако ти елен дохожда,
нищо ти зулум не стори
(на слог рогове остави)?
Боле нивата ожъни,
сур елен недей утрепва,
ако сур елен ютрепеш,
научи ще ся па други
нивата да ти прогазва.
Тогава стана млат Йо'ан,
та си е фанал Калина,
със черн я катран намаза,
със бял я памук налепи,
та па я млада запали,
та им е три дни светила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.