Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
13. СТОЙНА
Български народни песни
Стойна ми зме'а любила,
любила, що го любила
за двана'есет години;
никой я Стойна не узна,
дури се сама казала:
- Майко ле, мила майко ле!
Излези на двор да видиш,
да видиш чудо големо,*
Стойна ми зме'а любила,
любила, що го любила
за двана'есет години
никой я Стойна не узна.
Дури излезе майка йе,
тука си Стойна не найде;
шарен йе гайтан догледа
мегю два темни облака.
Струга.
* На 'сине куки видрина,
а на нашава облачно...
Малу що ми я догледа
мегю два темни облаци,
шарен йе гайтен дзунеше.
Пак Стойна ми се поврати:
- Майко ле, мила майко ле!
ти сега да ме не чекаш,
туку да ме чекаш в година,
со русо момче пред мене,
со мъшко дете на ръце.
Кога ми дойде в година
со русо момче пред неа,
со мъшко дете на ръце;
перчето му се вееше
на широките рамена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|