128. СТОЯН И ДИМАНА

Български народни песни

Отводи Стоян надоле,
надоле на зимовище.
'Се го роднини пратиха,
майчина рода, бащина,
кметове с вино червено,
кметици с бели кравае,
невести със ръкавици,
момите с китки шарени.
Стоян роднина не гледа,
ни китки, ни ръкавици,
нито па бели кравае,
ами си коня разигра
пакрай Димина градина.
Димка в градина седеше,
на шарен гергьов шиеше
и лепа песен пееше.
Стоян през плета надникна,
та му ножове паднаха
в Димкина мала градина,
вов алената латина.
Стоян Димана говори:
- Либе ле, Димко, Димано!
Стани ми подай ножове
из твойта мала градина!
Станала Димка Димана,
ножове да му подаде,
не подала му ножове,
нъ набра цвеке сякакво,
та уви китка шарена,
смильове и латинова,
та я Стояну подаде:
- На ти, Стояне, таз китка,
дене я туряй вов пазва,
ноще я туряй вов глава,
да знаеш, маре Стояне,
азе ще да са погода,
кога китката повехне.
Стоян и тихом говори:
- Либе ле, Димко, Димано!
Чакай ма, либе ле Димко,
чакай ма, либе, до пролет,
доде си дода отдоле,
отдоле, от зимовище,
та с тебе да се земеме.
А Димана му говори:
- Маре Стоене, Стоене!
Чакала бих та до пролет,
доде си дойдеш отдоле,
отдоле, от зимовище,
та с тебе да се земеме.
Стоян Димани говори:
- Либе ле, Димко, Димано!
Стори си дума голяма,
че ми та либи огнян змей,
с моми на оро не ходи,
с млади невести на вода.
Послуша Димка Димана,
с моми на оро не ходи,
с млади невести на вода,
та го чекала до пролет,
доде си дойде млад Стоян.
Стоян майци си говори:
- Мамо ле, моя майчице!
Хайде ма, мамо, погоди,
искай ми Димка Димана,
погоди, мамо, ожени!
А майчица му говори:
- Синко Стоене, Стоене!
Тя не е, синко, за назе,
че си я либи огнян змей.
Стоян и тихом говори:
- Иди я искай, мамо ле,
искай ми я, да я дадат,
сами съм азе огнян змей.
Иска я, дадоха му я.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.