|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
125. МАРКО И МУРАТ БЕГ
Български народни песни
Личба личит цара Мурат бега -
кой йе турчин, вино да не пиет,
а каурин зелено да не носит.
'Сите ми го цара послушале,
не послуша Марко Кралевике;
тук ми носит зелена долама
и со сила турци натерало
да пийет вино во рамазан.
Ми дочуло цара Мурат бега,
що ми кладе три млади теляли.
Личба личит низ града Стамбола:
- Кой йе юнак от юнака роден,
да го фатит Марка Кралевике,
ке му да'ам голема пещежа:
Скопье града по край ти'ок Вардар
и Едрене широки калдарми.
Никой ми се юнак не наймило
да го фатит Марка Кралевике;
наймала се църна арапина
да го фатит Марка Кралевике,
али Марка живо да донесит,
али Марка, али Маркоа гла'а.
И си явна на коня бързего,
и ми шета низ града Стамбола,
ми затерал гърци армении,
да го барат Марко Кралевике.
Марко седит на ладна ме'ана,
ядит, пиет, баре гайле немат.
Ми дочуло голема потера
и си стана на нога юначка,
си го найде църна арапина!
Тога рече Марко Кралевике:
- А егиди църна арапина.
Що йе ова голема потера?
Аль нещо сакаш, аль некого бараш?
И му рече църна арапина:
- Яс го барам Марка Кралевике,
али него живо да го фатам,
аль него'а гла'а да му земам.
Тога велит Марко Кралевике:
- Бог те убил, църна арапино!
С Марка зборвиш, Марка не позна'аш!
Търгна сабя, му пресече гла'а
и му зеде него'ата коня,
ми отиде у цара Мурат бега
и му рече Марко Кралевике:
- А егиди цара Мурат бега!
Чия гла'а ти ми я бараше,
аль Марко'а, аль от арапина?
Тога рече цара Мурат бега:
- Ай ти тебе, Марко Кралевике!
Как си чинил, Марко, пак да чиниш,
никой тебе да не те запират.
И му даде голема пещежа:
Скопье града по край ти'ок Вардар
и Едрене широки сокаци.
Прилеп.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.
|