122. МАРКО И ГРУИЦА НОВОГОВ

Български народни песни

Орач орат младоно ратайче,
орач орат, ядна песма пеит:
- Леле боже, леле мили боже!
Ке се чуло и ке се видело,
да се грабит Марко'а не'еста,
да се грабит со 'се мъшко дете,
ми стори'е големи намзулак!
Марко беше в гора на ло'енье
и го дочу младоно ратайче,
къде пеит таа ядна песма,
и му рече Марко Кралевике:
- Ти се молям, дете, да ми кажиш,
ель си чуло, ели си видело
кой му грабнал Марко'а не'еста?
Тога рече младоно ратайче:
- Ай ти тебе, незнаена дельо!
Му я грабнал Груица Новогов.
Не си пойде Марко назод дома,
туку шетат низ гора зелена;
си го найде в она Димна гора,
къде бегат Груица Детенце,
къде бегат с Марко'а не'еста.
И му рече Марко Кралевике:
- Чекай, чекай, Груице Детенце!
Къде вака коня си потерал?
Али одиш у баба на гости?
Ай дружина да си се чиниме,
обаица път да си търгаме.
Колку му се Груица засто'а,
му се прибра Марко Кралевике
и со лекум сабя му я пущи,
му я пущи сабя и му рече:
- А егиди Груица Детенце!
Овде било место мошне рамно,
айде коньи да си разиграме!
Колку коньи си 'и разиграле,
юнак падна, два трупа се стори.
Го распра Марко Кралевике,
да му видит во него'о сърце,
що ке имат дете юнащина,
се сторило голема чудеса,
да му грабит Марко'а не'еста!
Що да видит чудо и големо!
Що имаше двана'есет сърца,
'сите сърца биле позаспани,
съде едно беше рабудено;
сърца зеде, юнак го оста'и.
Кога пойде на ладна ме'ана,
тамо найде седумдесет кралей
и извади двана'есет сърца:
- Видете Марко'а юнащина!
Му реко'е седумдесет кралей:
- Бог те убил, Марко Кралевике!
Това не йе твоя юнащина,
туку ми йе твоя гя'олщина.
Г' изкара'а, Марко си побегна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.