121. МАРКО И ДЕТЕ ДУКАДИНЧЕ

Български народни песни

Седнал Марко с майка да вечерат,
над него йе дзвезда Вечерница
и йе ворит Марко Кралевике:
- А егиди дзвездо Вечерницо!
Ти ми стоиш мошне на високо;
тебе нещо я ке те опитам,
ти се молям пра'о да ми кажиш;
али негде имаш догледано
да се найдит по юнак от мене?
И му зборвит дзвезда Вечерница:
- Ай ти тебе, Марко Кралевике,
Ако сакаш право да ти кажам,
да си зе'иш твоя бърза коня,
та да пойдеш земя Дукадинска,
тамо имат дете Дукадинче,
дете имат до седум години,
седум пъти по юнак от тебе.
Тога Марко ми се насмеало.
Тога велит негва стара майка:
- Що се смеиш, мои мили синко!
Аль се смеиш со моята старост,
аль се смеиш со твоя не'еста,
аль се смеиш со твоето дете?
Тога вели Марко Кралевике:
- Не гибай ме, майко, що се смеам,
път си имам сега яс да одам;
я ке одам земя Дукадинска;
тук' извади моя бърза коня.
Тога явна негва бърза коня;
първи петли дури пропеали,
Църно море Марко го препливал;
дури ми се зора обзорила,
ми излезе край бели друмо'и.
Тамо найде три млади орачи
и им рече Марко Кралевике:
- Добро утро, три млади орачи!
Ке в' опитам, да не ме мамите:
къде седит дете Дукадинче,
що ми било от седум години?
Му реко'а три млади орачи:
- Ай ти тебе, незнаена дельо!
Сами му се куки познавает,
стре'и му се бисер поднизани,
а бедени от жълта дукада,
вити порти му се челико'и,
а диредзи му се мраморлии.
Пойде Марко на него'и порти,
еднош клюквит, а два пъти виквит:
- А излези, дете Дукадинче!
Да те вида ти що дете ми си,
да ти видам твоя юнащина!
Ми излезе дете Дукадинче
и му рече дете Дукадинче:
- Ай ти тебе, незнаена дельо!
Адет немам во нашава земя,
приятели на път да пречеква;
туку ела дома да седниме,
да ядиме, малу да пиеме,
оту после да се обидиме.
Ми отиде Марко Кралевике.
Яле, пиле три дни и три нокье;
си стана'е на чатвортиот ден,
отидо'е в она рамно поле.
Тога рече Марко Кралевике:
- Айде сега камен да фарляме,
да видиме наша юнащина,
кой ке бидит юнак над юнака.
Зеде Марко камен да си фърлят,
малу камен що ми подфърлило,
го фърлило токму три са'ати;
го бара'е камен го найдо'е.
Си подфърли дете Дукадинче,
малу камен що ми подфърлило,
го бара'е три дни и три нокье,
нигде камен не си го найдо'е.
Се налюти Марко Кралевике
и му рече на дете мало'о:
Айде сега да се обидиме
с остри сабьи, со бързего коня.
Се измами дете Дукадинче
и си зеде своя бърза коня;
колку фати коня да подиграт,
му се спущи Марко Кралевике,
го пресече преку поло'ина.
Уще дете не ми йе узнало,
и ми рече дете Дукадинче:
- Ай ти тебе, незнаена дельо!
Нещо мене сърце ме набольвит.
И му рече Марко Кралевике:
- А егиди дете малечко'о!
кога сум бил како тебе дете,
многу пъти сърце ме болило,
мали деца така болит сърце;
тук стегни си твоя бърза коня,
та да си се еднош обидиме!
Колку дете коня си постегна,
се разлюти коня, се разигра;
дете падна, два трупа се стори;
и се спущи Марко Кралевике,
му я зеде негва добра гла'а,
си отиде при седум крале'и;
им я каза гла'а от детето,
защ' имаше много юнащина.
Седум пъти по юнак от Марка.
Му реко'е седумте крале'и:
- Бог те убил, Марко Кралевике!
Що кайдиса н' ова лудо дете!
И гробнина да ти се не знаит.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.