118. ДРАГАНА И ЦАР

Български народни песни

Мома Драгано, Драгано!
Царю вран конь утекъл,
след него текат, Драгано,
до двесте триста сеизе,
не можле да го уловат,
дур не излязла Драгана,
изнесла бисер на блюдо,
та па на турски помами:
- Гел, гел бери, добра коня,
де ми си сега да дойдеш,
на блюдо бисер да зобаш.
И ка я зачу добар конь,
той при Драгана отиде.
Та го Драгана фанъла,
сама го царю завела.
И цар Драгани говори:
- Моме Драгано, Драгано!
Та що ли да ти харижа?
Дали от бели грошове,
или от жълти жълтици?
А Драгана му говори:
- Нищо ти неща, царю ле,
на Искар водениците,
на Дунав теповиците.
Цар си Драгани говори:
- Нема ми искаш, Драгано,
что е от баща (ми) останало?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.