114. ДИМНИ МАРКО И ТУРЧИН ВОЙВОДА

Български народни песни

Излегол е Димни Марко,
шедба да ми се прошетат
с първа любов Ангелина
низ тая гора зелена,
низ тая Перин планина.
Там дека се шедба шеташе,
тешка го дремка фанала,
тешка дремка на очите,
тешка тъга на сърцето.
Тотай веле н' Ангелина:
- Ангелино, първа любов,
слушай тебе що ке речам!
Тешка ме дремка фанала,
тешка дремка на очите,
тешка тъга на сърцето.
Да ми викниш една песна
речовита, гласовита,
гласовита в синьо небе,
речовита по 'съ земя,
мене дремка да помини,
тешка тъга да размини.
Она веле и говоре:
- Варай, Марко стопанине!
Тува песна не се пее,
тува си йе лошо место;
тук' шета турчин войвода
сос триста души сеймени,
моиот първи душманин.
Тотай веле Димни Марко:
- Ангелино, първа любов!
Ним се грижи ти за мене,
извикни си, запеи си!
И она го послушала,
извикнала една песна
речовита, гласовита,
гласовита в синьо небе,
речовита по 'съ земя.
Нель си дочу войводата;
тогай веле на дружина:
- Гласови се Ангелини!
Та станаха, се свалиха,
се свалиха од гората,
па фатиха Димни Марка,
во желязо г' оковоха,
искараха остра сабя,
да му сечат руса глава.
Тогай веле Ангелина
Ангелина църноока:
- Варай, варай, ти войводо,
мои първи ти любене!
Ти се молям да ми дадеш,
да ми дадеш остра сабя,
да погубам сама него,
да му сечам руса глава.
Излъже се войводата
и даде и остра сабя.
Тя намахна и пресече
дребен синджир от ръцето,
па му даде остра сабя.
Ка' си стана Димни Марко,
се развърте лево-десно,
си пресече сеймените;
останал сам войводата.
Го фатиха, му одсечеха
бели ръце од лактите,
бели нодзе од колена,
му извъртеха църни очи,
г' оставиха на бели чешми,
кой од тамо ми помине,
за бога нему да даде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.