110. БРАТ И СЕСТРА

Български народни песни

Кога беше плен по земя,
Янкула го поплени'е,
г' однесо'а горна земя,
къде сънце угревяше.
Яника я поплени'е,
йе однесо'а долна земя,
къде слънце за'одвеше.
Нивна майка останала
мегю то'а църно море.
И ми расле, ми порасле,
Янкула се учинило
добар юнак за жененье,
а Яника се сторила
добра мома за мъженье;
Янкула си явна коня,
да ми шетат задин земя,
да ми барат уб'а не'ста,
не'ста лика спроти себе.
От ке сънце угреваше,
нигде мома не ареса,
ни неко'а мъшка жена,
ни неко'е вдо'ичище.
Туку ми пойде Янкула
къде сънце за'одвеше,
найде Яника девойка;
я посвърши и я зеде.
Стояла девет месеци,
постигнала мъшко дете,
дете како люта змиа,
никако се не опълтвит
ни с лелянье, ни с държенье.
Говореше не'естата:
- А Янкула, господине!
Я излези на нов пазар
мегю то'а църно море,
та купи си робинчица,
да ми лелят мъшко дете.
Тога ми пойде Янкула,
купи стара робинчица,
я донесе во одаа,
йе дадо'е мъшко дете.
С нога лелят робинчица,
с нога лелят, с уста пеит:
- Нани, нани, мое мнуче,
мнуче от сина, от керка!
Мнуче велит, сълдзи ронит.
Начас дете ми заспало,
начас ми се опълтило.
Яника се зачудила
и излезе на свой порти,
го пречека господина,
му прикажвит и му велит:
- А Янкула, господине!
Натера я робинчица,
да попеит на детево,
начас дете ни заспало.
И Янкула си велеше:
- А егиди, робинчице!
Залеляй го мъшко дете,
залеляй го и запеи,
как' прегье, що си пеала.
Та залеля мъшко дете:
- Нани, нани, мое мнуче,
мнуче от сина, от керка!
Мнуче велит, сълдзи ронит.
- А егиди стара робинчице!
Защо таква песма пеиш?
Къд' сме нашле брат и сестра?
Тога велит робинчица:
- Аль знаиш, Янко, паметвиш,
кога беше плен по земя,
Янкула го поплени'е,
г' однесо'е горна земя,
къде сънце ми угревят;
Яника я поплени'е,
йе однесо'е долна земя,
къде сънце ми за'одвит,
ваша майка останала
мегю то'а църно море.
Янкула си явна коня,
как' израсте, и порасте,
да ми шетат задин земя,
къде сънце за'одвеше,
наи'де Яника девойка;
я посвърши и я зеде.
мъшко дете си добиле
ме купи'е робинчица,
да им лелям мъшко дете.
Тога си се разпозна'е
и милно се прегърна'е.
И Янкула си опитвиш
нейдзината мила майка:
- Що чиниме мъшко дете?
- Зейте си остри секири,
наберете суви дърва,
завалите силен оган,
та гла'а пресечете му
и трупот изгорите му.
Така му стори'е нему.
А Янкула мило брате,
оста'и своя невеста
и я стори мила сестра.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.